Августин: "Предимствата на вдовството" (2)

Глава четиринадесета. Сравняване на три вдовици.

17.Да си представим три жени, всяка от които притежава една от отличителните черти, които видяхме у пророчицата Ана. Едната е имала само един съпруг, но тъй като е живяла дълго с него, вдовството й не е продължило много, ревността и старанието й в благочестието не са били много пламенни и не е могла да умножи денонощните си молитви и пости. Другата, след много кратък първи брак, е изгубила веднага и втори съпруг; следователно нейното вдовство е било дълго, но не е било белязано от ярко, силно усърдие за пост и молитва. Третата, също е имала двама съпрузи, съответните години в брачно съжителство и е живяла дълги години или с първия, или с втория. Като вдовица, ако е искала, отново е можела да се омъжи и да има деца, но е предпочела целомъдрието и оставайки в него, е удвоила усърдието си за Бога, прекарвайки като Ана дните и нощите си в пост и молитва. Ако ставаше въпрос да преценим коя от трите заслужава по-голяма похвала, ще се поколебаем ли да кажем, че наградата на победител принадлежи на тази, която е била по-усърдна и благочестива? Нека да си представим други три вдовици, всяка от които притежава същите предимства, но не и трите едновременно; без съмнение по-съвършени ще бъдат тези, които са показали по-набожно смирение, от което благочестието им е станало по-силно.

18.Обаче, нито една от шестте вдовици не може да се доближи до щастието, на което Вие се наслаждавате. С увереността, че Вашият обет ще устои докато остареете, се осмелявам да кажа, че можете да имате и трите предимства, чрез които току-що установихме превъзходството на пророчицата Ана. В действителност сте имала само един съпруг и той не е живял дълго с Вас по плът. Ако се подчините на думите на апостола: „А която е истинска вдовица и е останала сама, тя се надява на Бога и постоянствува в молби и в молитви нощем и денем“ (1 Тимотей 5:5), ако благодарение на постоянно бодърстване правите така че да не могат да кажат за Вас: „но оная, която живее сладострастно, жива е умряла“, тогава трите предимства на Ана наистина ще бъдат и ваши. Още повече, Вие имате и деца, каквито тя може би не е имала; но Вие заслужавате похвала не защото сте ги имала, а защото сте работила усърдно, за да ги възпитате като праведници. Раждането им се дължи на Вашата плодовитост и те са живи, за да бъдете щастлива; тяхното възпитание обаче е дело на Вашите воля и сили. Що се отнася до раждането и здравето им, заслужавате поздравленията на другите; но вие заслужавате също и да ви подражават в грижите, които полагате за възпитанието им. Ана, вдъхновена от Бога, позна Христос в ръцете на девицата, неговата майка. Милостта на благата вест направи от Вас майка на девица. Това свято момиче, което според желанията и молбата си, Вие посветихте на Исус Христос, прибавя нещо от заслугата на девството към заслугите на вдовството на баба си и майка си. Защото, като имате една девица, Вие печелите от това съкровище и в него сте такава, каквато не сте по своята същност. Омъжвайки се, Вие сте загубили девствеността си; но това е било, за да дадете живот на една девица.

Глава петнадесета. Обобщение на казаното досега.

19.Не би станало дума за всички тези разнообразни заслуги сред съпругите и вдовиците, ако се обръщах само към Вас. Не се поколебах да засегна толкова трудни и опасни въпроси, за да отговоря направо на тези, които се показват знаещи само когато критикуват и нападат книгите, написани от други и то не за да ги оценят, а за да ги очернят недостойно. Исках още не само да защитя Вашите вярност и съвършенство в блажения Ви избор, а преди всичко да Ви убедя, че Вашето положение е по-превъзходно от женитбата, която е нещо законно и добро. Ще чуете хора, които осъждат повторния брак на вдовиците. Не им позволявайте да ви заблудят, макар да виждате, че живеят във въздържание и лишения, които вие не спазвате. Познавате ли някой, който да иска да е луд, когато вижда, че буйстващите са по-силни когато са болни, отколкото когато са здрави? Нека правилно, чисто учение да бъде украшение и сила на всяко добро намерение. Ето това обяснява защо жените католички дори и след много бракове стоят по-високо от жените, следващи ереси, били те вдовици след един-единствен брак или девственици.

Брак, вдовство, девственост – това са състояния, които предизвикват много затруднения. За да ги изясним и разрешим е необходимо задълбочено и продължително изучаване. Така ще останем в истината, към която Бог ще ни връща, ако се отдалечаваме от нея. До тогава да следваме предписанието на апостола: „Нека продължим да вървим в пътя, който сме започнали да следваме“ (Филипяни 3:16). Или, що се отнася до въпроса, с който се занимаваме, ние сме достигнали до това да предпочетем въздържанието пред брака и девствеността пред вдовството; също така доказахме, че всеки истински брак (изключвам изневярата) изобщо не е осъдителен в нашите очи. Дадохме по тези теми и много други пояснения в книгите, посветени на предимствата на святата девственост и в съчинението, което написахме с възможно най-голяма отговорност като отговор на манихейските измами на Фауст. Опетнявайки яростно непорочните бракове на патриарсите и пророците, този писател допринася за това, мнозина невежи да изоставят истинската вяра.

Глава шестнадесета. Втора част на съчинението. Да благодарим на Бога.

20.Когато започвах тази книга, установих и приех, че имам двоен дълг – да обучавам и да насърчавам. Колкото до първия, вярвам, че го изпълних според силите си. Сега дойде време за увещаването и искам да ви накарам да обичате горещо това, което с мъдрост сте разпознали като добро.

Преди всичко отдавайте на Бога цялата любов, с която сте увлечена по святото целомъдрие. Благодарете на Този, Който е изпълнил сърцето Ви с такова голямо изобилие от любовта и Духа Си, така че като презрете втория брак, който ви е разрешен, да се стремите към нещо по-съвършено – въздържанието. Въпреки, че Ви е разрешил брака, Бог Ви е отнел желанието да се омъжите, и то по такъв начин, че това, което Ви е било позволено, вече Ви е забранено. Благодарете на Бога, че днес е направил волята Ви по-силна, за да не съгрешите, след като бракът по Ваше желание е станал забранен за Вас. Вие, вдовицата на Христос, дори сте заслужила да видите дъщеря си в числото на християнските девици; молила сте се като Ана и дъщеря Ви е станала подражателка на Мария. Колкото повече осъзнавате, че тези дарове идват от Бога, толкова повече те увеличават щастието Ви. Единствено това познание Ви прави такава, каквато сте.

Послушайте апостола: „А ние получихме не духа на света, но Духа, който е от Бога, за да познаем това, което Бог е благоволил да ни подари;“ (1 Коринтяни 2:12). Мнозина са получили от Бога изключително много облаги, но тъй като не се интересуват кой им ги е дал, са достатъчно виновни за това, че от тях извличат суетна слава за себе си. Как биха могли Божите дарове да направят щастливи тези, които са неблагодарни към благодетеля си? По време на светите тайнства ни е заповядано да издигаме високо сърцето си; обаче само Този, Който ни е дал тази заповед ни дава възможността да я изпълним. Без да отдаваме слава на собствените си сили, сме длъжни да благодарим на нашия Бог, че е възвисил така сърцата ни; апостолът ни предупреждава, че това е достойно и наистина правилно. Вие знаете откъде идват тези думи и усещате вътрешно тяхното значение и святост. Запазете това, което сте научила и приела и благодарете на техния автор. Имате заслуга, че сте ги приела и че ги използвате, но в действителност Вие притежавате единствено това, което сте получила. Този, който би пожелал да извлече слава от това, което има и да си я припише, би трябвало да приложи към себе си следващите думи на апостола: „Защото, кой те прави да се отличаваш от другиго? И що имаш, което да не си получил? Но ако си го получил, защо се хвалиш, като че не си го получил?“ (1 Коринтяни 4:7).

Глава седемнадесета. Измамата на пелагияните.

21.Това, което ме кара да ви давам съвети, е омразното учение на някои еретици, чиито думи, учудвайки ушите, в края на краищата разстройват и разколебават съвестта. Усещам как текат сълзите ми, когато ги виждам да се поставят в положение на врагове на Божията милост. Те обявяват, че нямаме никаква нужда да прибягваме до молитвата към Бога, за да не се поддадем на изкушение. Под предлог, че трябва да защитим свободната воля на човека, те твърдят, че със собствени сили и без да имаме нужда от Божията благодат, можем да изпълним това, което Бог ни заповядва. Излиза, че Господ напразно е казал: „Бдете и молете се, за да не паднете в изкушение. Духът е бодър, а тялото – немощно“ (Матей 26:41). Също така, напразно всеки ден в Господната молитва казваме: „и не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия...“ (Матей 6:13). Ако наистина със собствени сили можем да преодолеем изкушението, то защо ни е необходимо да молим да не попадаме в него? Тогава по-добре да оставим свободната си воля да се разгърне и да се смеем подигравателно на думите на апостола: „Бог е верен и няма да позволи да бъдете изпитани (изкушени) повече, отколкото ви е силата...“ (1Коринтяни 10:13). Защо да искам това, което е във властта ми? Тези мисли не са присъщи на мъдрия. Тогава нека молим Бог да ни даде това, което ни заповядва да имаме. Ако ни заповядва да имаме това, което нямаме, то е защото трябва да разберем какво да искаме. И когато почувстваме в себе си силата да изпълним това, което ни е заповядано, трябва да можем да разпознаем от кого идва тя; иначе, възгордели се от духа на този свят, ще останем невежи за даровете, получени от Бога.

Как може да се твърди, че ние разрушаваме свободната воля когато не отричаме горделиво Божията благодат и обявяваме с обич, признателност и почитание, че тя е всемогъща Божия помощ за свободната ни воля? Наша работа е да желаем; но дори желанието ни има нужда да бъде изпълнено, за да се издигне и утвърди; да бъде излекувано, за да бъде силно; да стане много по-голямо, за да може да получава; да бъде напълнено до горе, за да притежава. Ако не искаме да бъде така, изобщо няма да приемем това, което ни е дадено и няма да го притежаваме. Да вземем за пример въздържанието, за което Ви говоря в момента. Как да го имаме, щом не го искаме? За да го получим, първо трябва да сме го поискали. Обаче, за да може свободната воля да го приеме и притежава, от кого трябва да го получи? Вслушайте се в святото Писание: „Като разбрах, че иначе не мога да я овладея (премъдростта), освен ако Бог дари, и че беше работа на разума да се познае чий е този дар, аз се обърнах към Господа и Нему се молих и думах от все сърце...“ (Премъдрост Соломонова 8:21). Мъдростта и въздържанието са две големи блага. Мъдростта ни учи да познаваме Бога, а въздържанието ни пречи да се съобразяваме с този век. Бог ни заповядва да бъдем мъдри и непорочни. Без тези блага не можем да бъдем нито праведни, нито съвършени. Нека се молим чрез Неговата помощ и вдъхновение да получим това, което ни заповядва Този, Който със съветите и предписанията си ни учи какво трябва да желаем. Да се молим да запази в нас това, което ни е дал; да допълни това, което още не ни е дал и да Му благодарим. Ако се покажем признателни за благата, които сме получили, ще бъдем уверени, че ще получим и другите, от които имаме нужда. Този, Който е дал на верните съпрузи да се въздържат от изневяра и блудство, е дарил на девиците и набожните вдовици благодатта изцяло да изпълняват ясно определеното целомъдрие. Ще кажем ли, че от Бога получаваме въздържанието, а мъдростта е от нас? Какво означават тогава думите на апостол Яков: „Но ако някому от вас не достига мъдрост, нека иска от Бога, Който дава на всички щедро без да укорява, и ще му се даде“? (Яков 1:5). С дадената ми Божия благодат аз вече разгледах този въпрос в други мои съчинения и с Негова помощ ще го разглеждам отново всеки път, когато имам благоприятен случай за това.

Глава осемнадесета. Силата на увещанието идва от благодатта.

22.Сега трябва да кажа някоя дума за тези от възлюбените ни братя, които без съмнение простодушно са се оставили да бъдат съблазнени от измамата. Отдавайки се на горещо насърчение към благочестие и целомъдрие, те си въобразяват, че техните увещания са резултатни благодарение на разгръщането на човешките усилия и на свободната воля, а не на Божията милост, която им идва на помощ. Това е като да допуснеш, че волята може да бъде свободна да довърши и доусъвършенства едно дело само ако е освободена от Божията помощ. Те не обръщат внимание на това, че на Бога дължат дори способността да увещават, да разтърсват мързеливата воля, да запалят студената, да поправят развратената, да обърнат изгубената, да умирят разбунтувалата се и така да ги накарат да прегърнат правилата на съвършения живот. Ето, такъв е техният начин да убеждават тези, които съветват. Ако не въздействат върху човешката воля, какво правят тогава? Защо изобщо говорят? Нека оставят хората по-скоро на желанията им. Да си представим обаче, че тяхното убеждаване постига резултатите, за които току що говорих. Можем ли да допуснем, че думите на един човек биха имали такова въздействие върху друг човек, а Бог няма нищо общо, не изпраща никаква помощ? Допускам, че един човек би имал всички възможности и необходимото красноречие; бих искал чрез сръчността и кротостта на речта си да сее истината в човешката воля, да подхранва любовта и милостта, да изкоренява измамата чрез наставленията си и да разтърсва с увещанията си състоянието на безчувственост. Затова и казвам заедно с апостола: „И тъй, нито който сади е нещо, нито който пои, а Господ, Който прави да расте“ (1 Коринтяни 3:7). Напразно работникът ще гради отвън, ако Господ не работи тайно отвътре. „Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят зидарите...“ (Псалм 127:1).

Изпращайки това съчинение на Вас, се надявам да го споделите и с хората, за които говоря, защото в техен интерес наблегнах на някои подробности. Освен това, Вие, както и другите вдовици, които ще ги четат или слушат, никога няма да забравите, че за да можете да обикнете и запазите благодатта на целомъдрието, вашите молитви ще имат по-голяма сила от нашите увещания. Ако извлечете от това съчинение някаква полза, ако думите ни могат да Ви помогнат с нещо, отдайте този плод на Този, в Чиято ръка сме: „Защото в Неговата ръка сме и ние, и нашите думи, и всяко разбиране и изкуство да се работи“ (Премъдрост Соломонова 7:16).

Глава деветнадесета. Вдовицата трябва да се труди за да угоди на Бога.

23.Ако след като сте овдовяла не сте дала обет за въздържание, аз Ви подканвам да го направите колкото може по-скоро. Ще се задоволя с това да Ви насърча да устоявате в решението си. Все пак изпитвам нужда да се обърна към тези, които все още се колебаят и имат макар и слабо желание да се омъжат, за да ги доведа до любовта и практикуването на това въздържание. Да чуем апостола: „Тъй също има разлика и между жена и девица. Неомъжената се грижи за това, което е Господно, за да бъде света и в тяло и в дух; а омъжената се грижи за това, което е световно, как да угажда на мъжа си“ (1 Коринтяни 7:34). Тук не става въпрос, че жената ще се занимава със светски неща до такава степен, че да се откаже от светостта; все пак е съвсем сигурно, че тази съпружеска святост изпитва в тези ежедневни грижи и безпокойства наслади и удоволствия, които са причина за несъвършенство. Това старание на ума в личността, която прегръща християнското въздържание, изразходвано, за да се харесаш на съпруг, е изцяло противоположно на Божиите неща. Забележете на кого има щастието да се хареса тази, която угажда на Господ; колкото повече Му угажда, толкова по-щастлива е тя; колкото повече се занимава със светски неща, толкова по-малко ще Му харесва.

Използвайте всичките си сили, за да се харесате на най-хубавото човешко дете. Това, което ви прави приятна в Неговите очи, е милостта, която се разлива по устните Му. Посветете Му и мислите си, които имате когато се занимавате със света и се стараете да се харесате на мъжа си. Направете така, че да бъдете приятна на Този, Който поиска да не бъде харесван от света, за да бъдат свободни от света тези, които Му харесват. Този, Който беше най-хубавото от човешките деца, бе видян върху оръдието на което беше измъчван и „Защото израсна пред Него като отрасъл, и като корен от суха земя; нямаше благообразие, нито приличие та да Го гледаме, нито красота та да Го желаем. Той бе презрян и отхвърлен от човеците. Човек на скърби и навикнал на печал; и, както човек, от когото отвръщат хората лице, презрян бе, и за нищо Го не счетохме“ (Исая 53:2,3). Все пак „грозотата“ на Вашия Изкупител стана извор за цената на Вашата красота, но красота вътрешна, същностна. Защото: „Всеславна е царската дъщеря във вътрешността на палата“ (Псалм 45:13). За да Му харесате трябва да Му предложите точно тази хубост. Изработете я като положите изключителни грижи и внимание. Той не обича нито преструвките, нито измамата. Истината намира удоволствие в самата себе си; знаете, че Той сам нарича Себе Си Истината. „Исус му казва: Аз съм пътят, и истината, и животът;“ (Йоан 14:6). Тичайте към Него по самия Него; за да Му харесате, вземете назаем Неговите удоволствия; живейте с Него, в Него, благодарение на Него. С истинска привързаност и свято целомъдрие трябва да искате да получите Неговата любов.

24.Нека девицата, Вашата дъщеря, да отвори вътрешното си ухо за Неговите думи. На каква превъзходство ще се радва тя в сравнение с Вас в царството на този Цар! Но това е друг въпрос. Аз просто казвам, че вие двете – майка и дъщеря – сте намерили начина да се харесате на Исус Христос с великолепието на Неговото целомъдрие и непорочност – тя, отказвайки се изцяло от брака, а вие като сте презряла втория. Ако ставаше въпрос де се харесате на земни съпрузи, Вие бихте се срамували да споделите славата на дъщеря си; сега обаче не се изчервявайте и не се срамувайте да се украсите със същата слава, защото за Вас е чест, а не престъпление, да желаете силно любовта на този единствен Божествен съпруг. Дори и да сте омъжени, няма да имате нужда от лицемерни и лъжливи украшения - вие ще смятате, че съпрузите ви не заслужават да бъдат лъгани, а за вас - че е недостойно да лъжете. Правете същото и когато става въпрос за Царя, Който е влюбен в хубостта на единствената си невяста, на която вие сте части; предложете Му истински удоволствия, привържете се към Него; пленете Го; Вашата дъщеря - с пълнотата на девствеността си, Вие – чрез вдовишко въздържание, а двете заедно – с духовната си хубост.

Тази хубост е присъща и на баба й, Вашата свекърва, която е вече в доста напреднала възраст. Старостта обаче не я кара да усеща бръчките, тъй като целомъдрието разпръсква сиянието на една трайна, голяма хубост и достига чак до миналото. Във всеки момент можете да потърсите съвет от тази свята жена, която ви е свързала чрез семейството и в Исус Христос. Става въпрос да се борите с някакво изкушение? Тя ще Ви посочи начин да го победите лесно и да попречите на съблазняващото му завръщане. При всички обстоятелства ще Ви учи благодарение на дългия си житейски опит, на доброжелателната си любов, на благочестивата си загриженост и на безопасността, която получава от възрастта си. Преди всичко допитвайте се до нея по време на всякакви изпитания, чрез които и тя като Вас е натрупала своя опит. Що се отнася до дъщеря Ви, тя пее песента от Откровение, която е единствено върху устните на девиците. (Откровение 14:3,4). С изключителна загриженост Вашата свекърва се моли за себе си и за вас двете; Обаче постоянните й грижи са за дъщеря Ви, на която й остава да извърви дълъг път на изкушения и изпитания; заради възрастта Ви, тя Ви вижда по-близо до себе си отколкото Вашата дъщеря . Ако дъщеря Ви се ожени, след като Бог й го е забранил, Вие бихте се срамували от това, че сте станали майка. Вие не трябва да ставате баба, за да споделите с дъщеря си изобилието от святи мисли и дела, достойни за похвала. Баба й с основание е загрижена за нея както и Вие, нейната майка; тази загриженост, която е толкова по-голяма, колкото по-свят е даденият обет, е важно поръчение, което трябва да бъде изпълнено. Как Бог изслушва и изпълнява молитвите й! Отговорете достойно на нейните заслуги. В младостта си тя е дала живот на Вашия съпруг, а в старостта си ражда сърцето на дъщеря Ви. Трите заедно, в съвършено съгласие, станете приятни чрез свят живот на Единствения съпруг и Му принесете в жертва настоятелните молитви на единствената съпруга, в тялото на която живеете, благодарение на един Дух.

Глава двадесета. Отвращение от съблазните на света.

25.Денят, който е изминал, не се връща повече; вчера е заменено от днес, утре ще последва днешния ден. Така отминават времената и всички светски (преходни, земни) неща, за да се стигне до изпълнението във вечността на това обещание: „Но който устои до край, той ще бъде спасен“ (Матей 24:13; 10:22б). Ако светът загива, защо ражда съпругата? Ако трябва да ражда със сърцето си, а не от плътта си, защо се омъжва? Ако светът все още трябва да съществува, защо да не обичаме повече Този, чрез Когото той беше сътворен? Ако удоволствията на този век умират, може ли християните да ги търсят така горещо? Дори и да трябва още да съществуват, светостта ще е достатъчна, за да ги намразим. Ако приемем първото предположение, за страстта не остава никаква надежда; при второто, любовта и милосърдието водят до по-голяма слава. Колко години тялото е в разцвета си на хубостта и силата си? Такива жени мислят за и пламенно се стремят към брака. Няма ли да бъдат по някое време презрени и изоставени? Те остаряват бързо, тъй като срамът, който изпитват когато се женят на тази възраст, ще задуши удоволствието, излъчващо се от женитбата. Други сключват брак, но скоро след това съпрузите им ги напускат, за да предприемат дълго пътешествие. Очаквайки завръщането им, те остаряват, осъдени на един вид преждевременно вдовство. Какво да кажа? Те понякога не успяват да видят съпрузите си до дълбока старост. И така, поради презрението или мудността на бъдещите съпрузи и отсъствието на други е станало възможно да се овладее сладострастието на плътта, за да бъдат отблъснати престъплението и изневярата. Защо да не може да бъде овладяна тази похот, когато става въпрос да се предотврати оскверняването? След като сме я обуздали когато е била гореща и сме се сдържали макар и за малко време, не бихме ли могли да направим същото и когато силата й е намаляла и сме й отнели всяка надежда? Нима страстта не е по-гореща, когато съществува по-голяма надежда да бъде задоволена? Обещавайки на Бога постоянно целомъдрие, ние разрушаваме тази надежда, която служи като огнище за любовта. Искате ли да създадете благоприятни условия, за да я обуздаете? Не й оставяйте никаква надежда, която да е способна да я запали. Най-ефикасното средство за тази цел е молитвата; без нея злото желание става по-силно.

Глава двадесет и първа. Духовното удоволствие от вдовството.

26.Нека в святата непорочност плътските наслади бъдат заменени с духовни удоволствия: четенето, молитвата, химните, добрите мисли, постоянните добри дела, надеждата за небето, извисяването на сърцето над временните неща и благодарността за тези блага към Бащата на светлините, от Когото според Писанието идва всеки съвършен дар: „Всяко дадено добро и всеки съвършен дар е отгоре, и слиза от Отца на светлините, у Когото няма изменение, или сянка от промяна“ (Яков 1:17). Ако сме се отказали от съпружеските радости, за да търсим удовлетворение в други плътски удоволствия, не бих могъл да посоча всички злини, които ще последва от това; апостолът ги е обобщил, казвайки за една вдовица: „но оная, която живее сладострастно, жива е умряла“ (1 Тимотей 5:6).

Затова не помисляйте да замените алчността за женене с алчността за богатства и любовта към парите да замести любовта към съпруга! Опитът на човечеството ни показва как понякога алчността е заемала мястото на сладострастието. Що се отнася до сетивата, забелязваме, че слепите имат остър слух и най-развития усет, който не притежават тези, които виждат. Следователно, ако способността да възприемаме със сетивата е лишена от някои органи, тя развива другите и така търси замяна на това, което й липсва. По същия начин често се случва плътската похот, лишена от съпружеско удоволствие, да се прехвърли с по-голяма страст върху любовта към парите. Обратно, нека във Вас любовта към богатствата заедно с любовта към брака да охладнее; нека Вашето благополучие послужи за нарастване на духовните Ви удоволствия. Разгърнете Вашата голяма щедрост, за да помагате по-скоро на бедните, отколкото да обогатявате алчните. Небесното съкровище не приема дарове, принесени от алчността; то се пълни от подаяния за бедните. Те дават огромна сила на молитвите на вдовиците. Когато постите и бденията, практикувани без да отслабват здравето, се присъединяват към молитвите, химните, четенето и разсъжденията върху Божествените истини, това, което в началото е изглеждало мъчително, бързо се превръща в духовна наслада. Защото, ако обичаме нещо, вече не ни е трудно да го изпълняваме, а изпитваме удоволствие. Вижте дори ловците, рибарите, гроздоберачите, търговците, тези, които си почиват и се забавляват. Така че важното е да знаеш как да насочваш любовта си. Ако обичаш, вече не страдаш или си обикнал страданието. Колко е срамно обаче да виждаш как хората превръщат в удоволствие работата, която вършат - да уловят дивеч, да берат грозде, да жънат, да играят с топка, а изпитват само отвращение когато става въпрос да спечелят Бога!

Глава двадесет и втора. Да се грижим за доброто си име.

27.Всред духовните удоволствия, които вкусват неженените, святият им живот трябва да бъде обграден от мъдри предпазни мерки; не е достатъчно само да не изпадат в разпуснатост. Необходимо е и да не злепоставят доброто си име като не допускат никакво нехайство. Понякога, когато добродетелни мъже и святи жени биват порицавани заради небрежност, която поражда подозрения за нещо зло, ги чуваме да отговарят, че пред Бога им стига тяхната съвест. Черпейки сили от това убеждение, те мразят не само безразсъдно, но и с жестокост доброто име и мислите на хората. Това често погубва много души; на едни е даден повод да проклинат благонравието и да се ужасяват от живота на светиите, който в действителност е непорочен, а подозренията го правят да изглежда срамен и престъпен. Други си позволяват да вършат зло, твърдейки, че само следват нечии постъпки; те подражават не само на това, което виждат, но и на това, което мислят, че са видели. Да предотвратиш в подобни дела престъплението, означава да работиш за себе си: да прибавим към това и грижата за доброто си име, което значи да бъдем милостиви към другите. За нас е важен нашият живот; за другите – доброто ни име. Когато помагаме със състрадание за спасението на другите, ние вършим дело полезно и за самите нас.

Да чуем апостола: „понеже се грижим за това, което е честно, не само пред Господа, но и пред човеците" (2 Коринтяни 8:21). Другаде: „...както и аз угаждам на всички във всичко, като търся не своята си полза, но ползата на мнозина, за да се спасят“ (1 Коринтяни 10:33). По време на едно свое насърчение, той казва: „Най-после, братя, всичко, що е истинно, що е честно, що е праведно, що е любезно, що е благодатно, - ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално, - това зачитайте. Това, което сте и научили, и приели, и чули, и видели в мене, него вършете; и Бог на мира ще бъде с вас“ (Филипяни 4:8,9). Виждате как в подробностите на това увещание апостолът не е пропуснал да отбележи това, което се отнася до доброто име. После той обобщава всичко в няколко думи: „...ако има нещо добродетелно, и ако има нещо похвално...“ Първо е посочил това, което зависи от благочестието. Що се отнася до доброто име, то не се различава от похвалното. Все пак вярвам, че апостолът не се е тревожил много за похвалата от хора, защото на друго място е казал: „А за мене е твърде малко нещо да бъда съден от вас или от човешки съд; даже аз не съдя сам себе си“ (1 Коринтяни 4:3); и още: „Защото на човеци ли искам да угоднича сега, или на Бога? Или искам да угаждам на човеци? Ако бях още угаждал на човеци, не щях да съм Христов слуга“ (Галатяни1:10); и още: „ Защото нашата похвала е тая, свидетелството на нашата съвест...“ (2 Коринтяни 1:12а). От тези двете неща – добър живот и добро име, с други думи – благочестие и зачитане на другите – той предпочиташе и се отдаваше на първото; но се грижеше и за второто от милост и състрадание към другите.

Все пак, колкото и да се грижим за доброто си име, не можем да избегнем всяко подозрение в лошотия. Нека да приемем, сигурни в правотата си, че сме направили за него всичко, което е било възможно да се направи. Да предположим, че някой с престъпни измислици или от прекалено лековерие е опетнил доброто ни име. Тогава да се успокоим от свидетелството на нашата съвест и дори да се зарадваме, защото ни чака голяма награда в небето; награда, от която не могат да ни лишат тези, които измислят срещу нас всякакви клевети, стига обаче да устоим в истината и благочестието: „Блажени сте, когато ви хулят и ви гонят, и говорят против вас лъжливо, всякакво зло заради Мене; радвайте се и веселете се, защото голяма е наградата ви на небесата...“ (Матей 5:11,12). Защото тя е възнаграждението за тези, които се борят с оръжията на правдата, независимо дали се сражават. „...с говорене истината, с Божия сила, чрез оръжията на правдата в дясната ръка и в лявата; всред слава и опозорение, всред укори и похвали; считани като измамници, но пак истинни“ (2 Кор. 6:7,8)

Глава двадесет и трета. Пленени от целомъдрието. Заключение.

28.Продължавайте пътя си и тичайте упорито, за да стигнете до целта. Чрез добрия си пример и пламенността на увещанията си, призовете след себе си всички, които не изглеждат големи бунтовници. В това благородно начинание не се оставяйте да ви спрат никакви софизми, които суетни хора могат да ви изтъкнат. Те ще ви кажат: Ако всички приемат въздържанието, как ще бъде продължен човешкият род? Всъщност светът още съществува, за да се изпълни предопределените число на светиите – веднага след това той ще престане да съществува. Докато изпълнявате поръчението си, повече не се страхувайте от това, което ви казват. Тъй като бракът е добър, как би имало многообразие на частите на Исус Христос, ако всички желаеха силно славата и любовта на въздържанието? Отговарям първо: Дори когато имаме силно желание да увлечем всички под флага на въздържанието, ще се намерят само малцина, които ще чуят призива. „А той им рече: Не могат всички да приемат тая дума, но ония, на които е дадено. Защото има скопци, които така са родени от утробата на майка си; има пък скопци, които са били скопени от човеци; а има и скопци, които сами себе си са скопили заради небесното царство. Който може да приеме това, нека приеме“ (Матей 19:11,12). Значи винаги ще приемат само тези, които могат. Напразно тогава ще използваме цялото възможно красноречие за тези, които не могат. После казвам: Не трябва да вярваме, че всички ще схванат това слово и че съпружеският живот ще липсва в тялото на Исус Христос. Всъщност, ако всички приемаха и осъществяваха казаното, трябваше да направим извод, че броят на предвидените бракове вече се е изпълнил чрез тези, които са напуснали този живот. Ако предположим, че в момента всички приемат въздържанието, трудно ще бъде да твърдим, че те ще дадат само една трета плодове; тоест, това, което са получили женените, достигнали до славата. Говоря, разбира се, хипотетично, че тази една трета засяга семейните. „А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет“ (Матей 13:8). На небето всички ще имат своето място, дори когато никой – нито мъжете, нито жените ще искат повече да се женят. Значи можете с пълна сигурност да положите всички възможни усилия, за да си създадете последователи. Молете се настоятелно и горещо, подкрепяни от десницата на Всемогъщия и от изобилната Божия милост, да успеете да устоите в това блажено състояние и да ускорите Вашето движение към целта, към която сте се насочила.

29.Заклевам Ви чрез Този, от Когото сте приела скъпоценния дар и от Когото очаквате възнаграждение, отделете за мене част от Вашите молитви и тези на дъщеря Ви. Имах добър повод да изпратя на възрастната Ви майка едно писмо относно молитвата; нейна задача е да се моли за Вас и да забрави за себе си заради Вас. От друга страна, не към нея, а към Вас отправям това кратко съчинение, отнасящо се до вдовишкото въздържание; тъй като на Вас Ви предстои да достигнете победата, която нейната възраст е извоювала над сладострастието. Що се отнася до дъщеря Ви, ако тя, изпълнявайки обета си, желае да си помогне с някои от моите съчинения, кажете й,че в ръцете си държи книгата за святото девство – нека да я чете. На Вас също препоръчах да я прочетете; тя съдържа много неща, отнасящи едновременно за двойното целомъдрие - на девството и на вдовството. По тази причина тук само засягам някои въпроси и отминавам мълчаливо много други. Другаде съм писал достатъчно за тях. Устоявайте в Божията благодат.

–––––––––––––––––––––––––

*Като преводач на български на това съчинение искам само да кажа, че в това, което съм превела от Тертулиан или прочела от него, не виждам причина за подобно заключение по отношение на Тертулиан от страна на Августин. Ще цитирам глави осма и девета от съчинението на Тертулиан „Насърчение към целомъдрие“, за да можете да направите сравнение с написаното от Августин. Тертулиан пише: „Е добре! Нека се женим по два пъти, щом всичко, което е разрешено е добро. Същият апостол обаче казва: „Всичко е позволено, но не всичко е полезно.” Аз питам: ако нещо не е полезно, може ли да бъде наречено добро? Ако неща, които не способстват за спасението са разрешени, значи и неща, които не са добри, също са позволени. Какво трябва да избере човек? Това, което е добро, защото е разрешено, или това, което е истински добро, защото е полезно? От свободата до полезността има дълъг път. Няма защо да казваме, че доброто нещо е позволено, защото няма нужда едно благо да бъде разрешавано. Тогава кое е това, което трябва да бъде позволявано? Нещото, чиято доброта е съмнителна и е разрешено само по някаква начална причина, която оправдава снизхождението. Вторият брак е разрешен за да се избегне опасността от невъздържание. Ако изборът на някои неща не беше оставен на вярващите, нямаше да има никакъв начин да се разпознае кой се подчинява на Бога и кой на страстите си; кой търси полезното и кой тича след удоволствията си. Позволението най-често е препъни-камък на вярата, защото верността към закона се изпитва чрез изкушението, а то идва с позволението. От тук идва, „че всичко е позволено, но не всичко е полезно.” Този, който е свободен, е изкушаван, а който се изкушава, е осъден от Бога докато се съблазнява. Апостолите също са имали позволение да се женят и да водят жените си с тях. Позволено им е било още да живеят от проповядването на Евангелието. Този, който не е искал да се възползва от това, ни съветва да вървим по стъпките му, учейки ни, че тази свобода е изпитание, в което снизхождението е обърнато в полза на въздържанието.

Ако възприемем сериозно смисъла на тези думи, във втория брак трябва да виждаме само прикрито блудство. Казано е: „Съпрузите са заети да търсят начини да се харесват един на друг.” Тази забележка не се отнася за чистотата на нравите (за които апостолът също е загрижен), а за украшенията, бельото, грижите за красотата и всичко, което води до сладострастие. Желанието да се харесаш с външна хубост и украшения е в същността на плътската похот, а тя е причината за блудството. Нямам ли право да твърдя, че вторият брак е близък до блудството, защото точно в този брак намирам характеристиките му? Господ е казал: „Който гледа една жена с похот, извършва в сърцето си изневяра.” Този, който гледа жената с цел да се ожени за нея, не върши ли същото? Би ли се оженил, ако не я беше пожелал и не я беше гледал, за да я пожелаеш? Мъжът би се оженил най-малко след като е видял и пожелал жената.

Без съмнение има голяма разлика когато един женен и един неженен мъж пожелават чужда жена. Всяка жена, дори и да е свободна, е чужда на един мъж през цялото време докато не стане негова и не може да се омъжи без да е била невярна. Законите, като че ли установяват разлика между женитбата и блудството; но това се отнася само за даденото или отказано разрешение, а не за същността им. Всъщност каква е целта на мъжа и жената в брака и в блудството? Съединяването на плътта, чието най-обикновено желание е сравнено от Бога с изневярата.

Ще ми кажеш: Вие атакувате дори първите и единствени сватби! Да, така е и то с основание, защото имат същия двигател като блудството. Ето защо „е най-добре за мъжа да не се докосва до никоя жена.” Най-важната заслуга на девствеността е да стои далеч от всичко, което прилича на блудство. Тези разбирания за първите бракове са толкова силни, в полза на въздържанието, че би трябвало да могат да спрат вторите и третите бракове. Господ ти е разрешил да се ожениш веднъж. Бъди благодарен като забравиш, че ти го е разрешил още веднъж. Когато се ползваш без мярка от това, което ти е разрешено, ти злоупотребяваш със снизхождението Му. Не ти ли стига това, че си слязъл от едно целомъдрие без петно на второто му ниво? Трябва ли да снишиш до трето или четвърто, а може би и по-надолу, защото не си успял да спреш на второто? Този, Който осъжда втория брак, не се заема да ограничи забранения брой. Защо да не се женим всеки ден, докато не бъдем изненадани като Содом и Гомор? Тогава ще се изпълни проклятието: „Тежко на бременните и кърмещите.” Тежко на женените и невъздържаните. Бременните, кърменето и децата са плодове на брака."

Сам Августин в четвърта глава казва: ”Съпружеското целомъдрие и верността в брака са дар от Бога; ако освен задоволяването на необходимостта за продължение на рода, сладострастието на плътта също получава някакво удовлетворение, то това е зло, което, благодарение на брачните връзки обаче не превишава малкия, простим грях.“ И още в осма глава: „Ако се обърнем към християнското учение, ще разберем, че при царуването на Христос дори първият брак, освен ако не бъде лекарство за невъздържанието, трябва да бъде отхвърлен.“

Превод от френски: Юлия Борисова