Разсейване на мрака, История на масонството, предговор

Разсейване на мрака

История на Масонството

Джонас С. Лорънс

„Защото всичко скрито ще излезе наяве. Всяка тайна ще бъде разкрита.”

Лука 8:17

ПРЕДГОВОР ОТ БЪЛГАРСКИЯ ПРЕВОДАЧ

Исус пророкува за масоните

ЗИДАРИ:

1.В тесен смисъл - хора, майстори, които правят стени на къщи или огради (зидове), като спояват камъни или тухли;

2.В широк смисъл – майстори строители, които строят къщи (без значение дали строят с тухли, камъни, дърво, метали и други материали.

В Стария завет този термин е употребен и в двата смисъла, като по-често е използван широкия смисъл на думите зидар и зидам (строител и строя). Псалм 127:1: „...Ако Господ не съгради дома, напразно се трудят ЗИДАРИТЕ...“

Лука 20:17,18

„А тоя ги погледна и рече: Тогава що значи това, което е писано: "КАМЪКЪТ, който отхвърлиха ЗИДАРИТЕ, той стана глава на ъгъла"? Всеки, който падне върху този КАМЪК, ще се смаже, а върху когото падне, ще ГО ПРЪСНЕ.“

Матей 21:42-44

„Исус им каза: Не сте ли никога прочели в писанията тая дума: “КАМЪКЪТ, който ОТХВЪРЛИХА ЗИДАРИТЕ Той стана глава на ъгъла; От Господа е това. И чудно е в нашите очи”? Затова ви казвам, че Божието царство ще се отнеме от ВАС, и ще се даде на народ, който принася плодовете му. И който падне върху тоя камък ще СЕ СМАЖЕ; а върху когото падне, ще се пръсне.“

Марк 12:10-12

"Не сте ли прочели нито това писание: "КАМЪКЪТ, който ОТХВЪРЛИХА ЗИДАРИТЕ, той стана глава на ъгъла, от Господа е това, и чудно е в нашите очи?" И ПЪРВЕНЦИТЕ искаха да Го хванат (но се побояха от народа), понеже разбраха, че ЗА ТЯХ изрече тая притча. И оставиха Го и си отидоха."

1 Петър 2:6

„Защото е писано в писанието: "Ето, полагам в Сион крайъгълен КАМЪК, избран, скъпоценен; И който вярва в Него, не ще се посрами"“

Римляни 9:33

„както е писано: "Ето, полагам в Сион КАМЪК, о който да се СПЪВАТ, и КАНАРА, в която да се СЪБЛАЗНЯВАТ; И който вярва в Него не ще се посрами".“

Псалм 118:22

“КАМЪКЪТ, който отхвърлиха ЗИДАРИТЕ, стана глава на ъгъла..."

Деяния 4:10-11

“...да знаете всички ВИЕ и всичките Израилеви люде, че чрез името на Исуса Христа Назарянина, когото вие разпнахте, когото Бог възкреси от мъртвите, чрез това име тоя човек стои пред вас здрав. Той е КАМЪКЪТ, който вие ЗИДАРИТЕ ПРЕЗРЯХТЕ, който стана глава на ъгъла."

На кого говори Петър тези думи? На фарисеите, садукеите, книжниците и законниците!

„И на утрешния ден се събраха в Ерусалим НАЧАЛНИЦИТЕ им, СТАРЕЙШИНИТЕ, и КНИЖНИЦИТЕ; и ПЪРВОСВЕЩЕНИКЪТ Анна, и Каиафа, Йоан, Александър и всички които бяха от първосвещеническия род. И като поставиха Петра и Йоана насред, питаха ги: С каква сила, или в кое име, извършихте това? Тогава Петър, изпълнен със Светия Дух, им рече: НАЧАЛНИЦИ НАРОДНИ И СТАРЕЙШИНИ...“ (Деяния 4:5-8).

Петър говори и днес на всички „просветени от виделината“ (Лука 16:8), чиято ПРАВЕДНОСТ обаче не е надминала „правдата на книжниците и фарисеите“ :

„Защото казвам ви, че ако вашата правда не надмине правдата на книжниците и фарисеите, никак няма да влезете в небесното царство.“ (Матей 5:20).

Тези са „зидарите“, които строят напразно, без Бог да е съградил дома! (Псалм 127:1). Такива са и „зидарите“ (масоните), обединени и организирани във всякакви масонски ложи – човешки „царства“, които Бог не е издигал!!! За тях пророкува всъщност Исус, когато говори, че „зидарите“ са пренебрегнали, отхвърлили и презрели Него, крайъгълния камък, върху Който е построено от Бога небесното царство. Те нямат нищо общо с Него, макар че с неохота, не много често споменават името Му в някои свои документи. Всички цитирани до тук стихове потвърждават това пророчество и говорят, че в основата на съвременното зидарство (масонство) стоят озлобените и непокаяли се фарисеи и книжници от времето на Исус Христос.

Из книгата „Разпръскване на тъмнината – произход на свободните масони” от Лорънс Дж. Лорънс:

„Тайната сила” е основана през 43 г след Христос. Един от съветниците на цар Ирод Агрипа му се оплакал, че последователите на Исус имат някаква тайнствена сила. Той смятал, че трябва да се създаде нова тайна сила, с която да се противопоставят на тази християнска сила. Целта на тази нова група била да напада учението на Исус, за да съхрани юдаизма. Цар Ирод казал: „Ще използваме чука, защото с чук са приковани ръцете и краката на Исус на кръста. Всяко заседание ще се открива с три удара на чука. Ще създадем степени – 33, колкото бяха годините на самозванеца.” През ноември същата година се провело първото официално събрание в „първия ерусалимски храм” (подземието на двореца на Ирод). Събранията на Тайната сила винаги се правели в място, наречено „храм”. През 1717 г. масоните променили името на „ложа”.

http://www.scribd.com/doc/30955304/G-S-Lawrence-Dissipation-of-the-Darkness-History-of-the-Origin-of-Freemasonry

Тези зидари (масони), които се препъват и съблазняват в Исус, ще сътворят четвъртото, последно човешко царство на този свят, който лежи в краката на сатана и се бунтува срещу Бога!

Даниил 2:40-45

„Ще се издигне и четвърто царство яко като желязо, понеже желязото строшава и сдробява всичко; и то ще строшава и стрива както желязото, което строшава всичко. А понеже си видял нозете и пръстите отчасти от грънчарска кал и отчасти от желязо, това ще бъде едно РАЗДЕЛЕНО царство; но в него ще има нещо от силата на желязото, понеже си видял желязото смесено с глинена кал. И както пръстите на нозете са били отчасти от желязо и отчасти от кал, така и царството ще бъде отчасти яко и отчасти крехко. И както си видял желязото смесено с глинената кал, така те ще се РАЗМЕСЯТ с ПОТОМЦИТЕ на други родове човеци; но НЯМА да се СЛЕЯТ ЕДИН С ДРУГ, както желязото не се смесва с калта. И в дните на ония царе небесният БОГ ще ИЗДИГНЕ ЦАРСТВО, което до века няма да се разруши, и владичеството над което няма да премине към други люде; но то ще строши и довърши всички тия царства, а само то ще ПРЕБЪДВА ДО ВЕКА. Както си видял, че камък се е отсякъл от планината, не с ръце, и че е разтрил желязото, медта, калта, среброто, и златото, великият Бог открива на царя онова, което има да стане по-после. Сънят е истинен и тълкуванието му вярно.“

„...РАЗДЕЛЕНО царство “, „И както си видял желязото смесено с глинената кал, така те ще се РАЗМЕСЯТ с ПОТОМЦИТЕ на други родове човеци; но няма да се СЛЕЯТ ЕДИН С ДРУГ, както желязото не се смесва с калта.“

Ето, това ще бъде последното ЧОВЕШКО ОБЩЕСТВО (царство, новият Вавилон), ЦАРСТВОТО на Антихрист. На пръв поглед, обединено под неговата власт, но всъщност РАЗДЕЛЕНО, защото човешките родове (държави) няма да се СЛЕЯТ! Това царство е пародия на обединението (икуменизма, световната религия, Новия Световен Ред). И това царство ще бъде съборено, строшено и довършено от ЦАРСТВОТО, ИЗДИГНАТО от Бога, което „ЩЕ ПРЕБЪДВА ДО ВЕКА.“

Даниил 2:34,35

„Ти си гледал додето се е отсякъл КАМЪК, не с ръце, който е ударил образа в нозете му, които са били от желязо и кал, и ги е строшил. Тогава желязото, калта, медта, среброто, и златото са се строшили изведнъж, и са станали като прах по гумното лете; вятърът ги е отнесъл, и за тях не се е намерило никакво място. А КАМЪКЪТ, който ударил образа, е станал ГОЛЯМА ПЛАНИНА и е изпълнил целия свят.“

Юлия Борисова, юли 2011

ПРЕДГОВОР към английското издание

Някога… преди повече от 250 години, съществуваше екземпляр от тази книга на английски. Ако го има и днес, със сигурност е добре скрит и внимателно пазен от наследник на човека, който го е откраднал и който е убил законния собственик.

Законният му собственик е оставил вдовица и един син. Вдовицата се омъжила за близък приятел на починалия си съпруг. Новият й мъж бил един от неколцината в света притежатели на оригиналния ръкопис, от който е бил направен английският превод. И така, въпреки че книгата на баща му изчезнала, синът на вдовицата наследил ръкописа и го предал на наследниците си.

След това, чрез поредица от съвпадения, оковите около тайната били разчупени. Наследствената линия била нарушена когато един от наследниците завещал ръкописа не на сина на сина си, а на сина на дъщеря си. Веригата на идеологията се скъсала, когато един от наследниците бил обърнат към Христос от жена си. А веригата на мълчанието се скъсала, когато един от наследниците превел ръкописа на френски и потърсил лингвисти, които да го преведат и издадат на други езици. Така бил преведен от френски на арабски, после на испански и английски.

Тайното сдружение, измислено от друг син на вдовица преди повече от 19 века, вече не е тайно. Съвпадение или Божията воля?

ПОСВЕЩЕНИЕ от Ауад Коури, преводач от френски на арабски, до всички масони по света.

Скъпи братя,

Преди да ви представя тази историческа книга, ви поздравявам най-сърдечно. Кой освен вас заслужава да му бъде посветена книгата и кой освен вас има по-голямо право да я чете? Кой друг освен собственика на къщата трябва да узнае какво се случва в нея – добро или зло? Ако човек не знае нищо за родителите си, не е ли негов дълг да разследва кои са те, за да познава произхода и предците си? Не е ли невежество да приемеш напитка без да знаеш какво съдържа? Преди да се облечеш, не трябва ли да провериш дали дрехите ти са чисти или заразени? Всички тези примери са метафори за човек, който членува в организация, а не познава нейния произход, минало, нейния основател и правилата ѝ. Това са неща, които всеки член трябва да знае.

Ние сме масоните, а вече 19 века не познаваме произхода и миналото на сдружението си!

Както ще видите, основателите са скрили тайната много хитро в мистично учение. Скрили са я даже от „братята” си и тя още е скрита, въпреки безкрайните исторически изследвания.

С Божието водителство намерих тази история. Тъй като тези, които търсят истината, отдавна копнеят за това откритие, не смятам за достойно да я оставя в мрака и така да лиша и вас, и останалите хора, от ползите ѝ. Намирам, че който я крие, е предател, страхливец и престъпник.

По тази причина преведох книгата на арабски и я издадох – за да служа на историята, науката и на самите читатели. Най-вече на вас, скъпи братя. Не се съмнявам, че делото ми ще бъде оценено сред вас, мъдрите, както и сред останалите хора, независимо от религиозните и политическите ви различия. Призовавам ви да я четете с прозорливост и старание, добросъвестно и непредубедено. Отново горещо ви поздравявам.

Открил и превел на арабски: Ауад Коури

„Всеки човек, когато се присъединява към сдружението, се интересува от произхода и миналото му.” (Жако и Ла Тант, велики масонски старейшини)

ВЪВЕДЕНИЕ

Кратък разказ за живота на доктор Пруденте де Мораес

Д-р Пруденте Хосе де Мораес-Барос е роден през октомври в Иту (Сао Пауло). През 1863 става доктор на правните науки. През 1861 е избран за член на градския съвет на гр. Пирасикаба. През 1876 е член на Камарата на депутатите на Сао Пауло. На 6 януари 1885 е избран за депутат на 8-и район на Сао Пауло. На 3 декември 1889 е назначен за губернатор на Сао Пауло от временното правителство. Остава на поста до 18 октомври 1890, когато е назначен за сенатор. На 21 ноември същата година е избран за председател на Великото народно събрание със 146 гласа „за” и 80 „против”.

През първите дни на март 1894 побеждава със смазващо мнозинство на президентските избори. На 15 ноември 1894 става президент.

Той беше безпрецедентен пример за саможертвеност и справедливост. Постигна приятелството, благоразположението и доверието на целия народ и на всички политици. Почина на 13 декември 1902 г.

Кратка автобиография на Ауад Коури

Роден съм в Чиах (Бейрут), Ливан, през януари 1871 г. Родителите ми ме възпитаха в християнството. Майка ми се казваше Надя Мансур Фагале. Баща ми Юсеф Антун Ел Коури беше православен свещеник.

След местното начално училище и гимназиално образование със специални курсове, придобих квалификация „учител по арабски и френски”. Имах много ученици; някои бяха изтъкнати личности – например проф. Уалид Наим, който по-късно стана председател на адвокатския колеж на Ливан.

Силно желаех да успея в живота, а не можех да постигна това като учител. Затова занимах за Франция и изучих системата на Пастьор за отглеждане на копринени буби. Станах индустриален търговец на буби. Отново с желание за по-добро бъдеще и може би заради инстинкта на авантюристичния си народ, изоставих всичко и пътувах до Бразилия. Там се срещнах с президента д-р Пруденте де Мораес, който ми възложи задачата да протоколирам за президентството. Това беше работата ми от 15 февруари 1896 до 12 септември 1897. Президентът ме запозна с притежателя на тази История, както ще се разбере от следващите страници. Заради здравословни проблеми отидох до Франция. Когато оздравях, тъй като родителите ми настояваха отдавна, се върнах в Ливан. При следващото си пътуване до Франция минах през Истанбул и се срещнах с Музафар Паша. Той ме назначи за свой секретар. Заедно отидохме в Бейрут, но там, заради кралските интриги и разкриването на факта, че бях член на „Млада Турция” с две награди за заслуги, се отказах от поста си.

По онова време беше направен опит Ливан да бъде присъединен към Турския Конгрес „Мабхутан”. Този опит ме предизвика да реагирам и издадох книга, наречена „Ливан е в опасност”. Името ми влезе в черния списък и Джамал Паша ме преследваше, а той е управник, по-безмилостен и от османските султани. Наложи се да избягам до едно място в близост до манастир, където останах до края на Световната война.

Срещата ми с притежателя на тази История

Скъпи читателю, не се изненадвай ако ти кажа честно, че бях един от многобройните изследователи на историята на Масонското сдружение. Исках да узная основната причина за създаването на сдружението. Всичките ми усилия отидоха напразно. След като станах част от сдружението, много пъти имах сериозни разговори с „братята“ си.

За да постигна целта сии да проникна в тайните, се борих за да достигна високи степени. Не постигнах нищо. Съдбата ми беше подобна на хиляди хора преди мен, които не са открили нищо.

Понеже пътуването беше така дълго, почти забравих целта, за която бях мечтал. Не можех да продължа, примирих се с това, че тайната за основаването на масонството е неразкриваема. Политическата ми работа, повече от всичко друго, наложи да пренебрегна целта, която изглеждаше непостижима.

Един съдбовен ден се запознах с г-н Лорънс, син на Джордж, син на Самюъл, син на Йона, син на Самюъл Лорънс. Това стана благодарение на Бога и на д-р Пруденте де Мораес, бразилският президент, който ми го представи. Г-н Лорънс е притежателя на тази История (на еврейския ръкопис). Поднасям я на читателите си на арабски език. Лорънс е последният наследник на един от деветимата основатели на сдружението (Тайната сила).

Съвсем скоро станахме приятели. Решихме да преведем ръкописа на арабски и турски направо от френската версия – един от езиците, на които беше написана. Щях да направя два екземпляра – един на г-н Лорънс и един за себе си, който да бъде издаден в арабските страни и в Турция. В тези страни щях да имам изключителни права за превод, размножаване, редакция и и публикуване на двата езика.

Преди да довърша четенето на тази История и преди да подпиша договора, по време на една среща с д-р Мораес и новия ми приятел Лорънс, попитах президента: „Всяка история се доказва със свидетелства от безпристрастни историци; при нашата история, на какви свидетелства можем да разчитаме, освен на тези на собствениците й?”

Ето отговора на Мораес, потвърден от собственика на ръкописа: „Какви доказателства може да има книга като тази, останала скрита сред деветима мъже и техните наследници; позната единствено на тях; единствена по рода си; четена единствено от тях? Откъде и от кого биха могли да дойдат потвържденията, за които говорите? В такъв случай, доказателствата са: тяхното свидетелство, събитията, случили се до днешния ден, както и подробните изследвания на мъдри историци, работили напразно в опити да разкрият тайната. Още повече, всяка историческа книга, за която се знае, че е първи или най-стар екземпляр, изисква изследвания от по-късни автори, които да потвърдят текста, след като са го прочели. Но кой е чел нашата книга? Кой я е виждал, освен деветимата? Ние – Вие и аз, неуморимите изследователи на произхода на масонството, разполагаме с ръкописа. Аз, който съм го чел и анализирал, потвърждавам истинността му и препоръчвам да бъде преведен и публикуван.

Отговорът на д-р Де Мораес ми вдъхна увереност и събуди ентусиазма ми да довърша поръчаната работа. Започнах да работя усилено, подбуден от мисълта, че ентусиазмът на новия ми приятел може да охладнее и той може и да не спази докрай споразумението ни. Въпреки че г-н Лорънс искаше преводът (от френски на арабски) да бъде извършен в дома му, работата беше извършена съвършено, в два екземпляра, както той беше пожелал.

След като приключих през 1897, единият екземпляр остана при него, а другият – при мен. Пазих го като безкрайно ценно притежание. През 1898 се върнах в страната си, Ливан, и го взех със себе си.

Сравнение на тази История с предишните познания за масонството

Когато се върнах в Ливан, започнах да изучавам и да сравнявам, като използвах всички публикации на тази тема. Контактите с различните институции и източници на информация ми отнеха години. Войната между 1914 и 1918 наложи да се забавя с работата. След края й, отново започнах да пиша с молба за информация до масонски обединения като „Гран Ориен” (Франция, бел. прев.), високопоставени институции и големи вестници, като питах дали съществува историческа книга за произхода на масонството. Изпратих писма в Лондон, Париж, Ню Йорк, Кайро, Берлин, Мадрид и Рим. Получих следните оскъдни отговори:

От религиозния вестник „Ел Мукатам“: „Според някои, най-старото свидетелство за историята на масонството датира от 1217. Според други – от 1390. Древните масонски автори твърдят, че масонството датира от времето на Мойсей. Нямаме потвърждение за това. Сърдечни поздрави.“

От Египетската организация „Гран Ориен“: „Няме никакво потвърждение относно времето, когато е основано масонството. Единственото, което знаем, е че през 1917 е публикувана брошура със заглавие „Два века масонство“.“

Понеже знаех от предишни източници, че тази брошура е един от най-важните документи, на които разчитат масоните, започнах да я търся. Открих я в Международната Масонска Библиотека в Ню Касъл (град в щата Делауеър, бел. прев.)

От „Гран Ориен“ в Лондон: „Липсват ни точни данни относно датата на основаване на масонството. Знаем обаче, че то вече е съществувало през 1717.“

От институциите в останалите градове не получих никакъв отговор, от което заключих, че не знаят нищо.

Тогава, въз основа на всички предишни проучвания, в светлината на събитията от последните два века (период, характеризиран от постоянен конфликт между масонството и мохамеданството), както и на базата на „Два века масонство“, няма съмнение относно истинността на този ръкопис.“

Моите намерения

С помощта на провидението, което ме доведе до това откритие, реших да издам книгата. Не ме мотивират личен интерес или желание за печалба; ако беше така, нямаше да чакам повече от 25 години.

Ето намеренията ми: да спазя обещанията и договора си. Да разпръсна тъмнината, която от 14 века обвива човечеството, бродещо в съмнение. Да разкрия тази тайна на хората и да ги предупредя за тази жестока опасност.

Трябва да подчертая, че ме вдъхновиха напълно християнските мотиви на Де Мораес, който каза: „С тази постъпка много помагаме на християнската религия, като премахваме силите на злото, които я нападат. Масонството досега е представяно като фантазия, обвита в абсурди. Вие пък, понеже действате в Турската империя, ще направите голямо добро на исляма.“

Моля се на Бога тази книга да бъде светлина по пътя на мнозина, особено за да просвети умовете на малцината наследници, които още пазят в тайна ръкописа.

Подпис: Ауад Коури