Разсейване на мрака - история на масонството (1)

Глава първа

Разказ за събитията, които са се случили по време на последователните заседанията в двора на цар Ирод Агрипа(1) и са завършили с основаването на масонското сдружение.

Заседание, проведено на 24 юни 43 година след Христос: Как Хирам Авиуд, съветник на цар Ирод, измисля плана за създаване на масонско сдружение и го предлага на царския двор в Ерусалим.

На този ден Хирам се явява пред цар Ирод, представяйки се по следния начин: „Ваше Величество, когато видях, че хората на самозванеца Исус и техните последователи стават все по-многочислени и се стремят да смущават и объркват еврейския народ с проповядването си, реших да се явя пред Вас, за да Ви предложа създаването на тайно сдружение. Неговите норми и правила ще могат да действат с всички средства, които са на наше разположение, срещу тези смутители, за да провалят техните развратни и покваряващи дела и ако е възможно, да ги унищожат.“ Царят го изслуша доволен и му каза: Говори, Хирам!

„Ваше Величество, както ви е известно, на Вас и на всички останали, този измамник Исус е омаял и покорил с ученията и делата си (и двете лъжливи) сърцата на част от еврейския народ – Вашия народ. Както става ясно, съмишлениците му се множат ден след ден.

Очевидно е също, че от Неговото появяване до и по време на смъртта Му, както и от тогава до днес, ние не знаехме как да действаме умело и резултатно срещу онези, които трябва да наричаме „наши врагове“; нито бяхме способни да унищожим всичко, което беше насадено в простодушните и лековерни сърца на хората – всички враждебни на нашата религия учения – неверни и изопачени. Трябва да признаем, макар че това би могло да ни огорчи и натъжи, че множеството преследвания, предприети срещу този самозванец, предаването Му в ръцете на правосъдието, както и последвалата присъда – разпъване на кръст – се оказаха напразни и безуспешни. Напразно нашите бащи се бориха неуморимо и усърдно. Вярваме, че са спечелили битката, но всъщност не сме получили, нито дори забелязали какъвто и да е знак за успех. Ние, смутени и объркани наблюдаваме, че колкото по-ревностна става борбата ни против Неговите съмишленици, толкова повече се увеличава числото на последователите Му и нараства броя на защитниците на установената от Него религия. Изглежда съществува някаква ръка, загадъчна и скрита сила, която ни наказва, без да можем да й се противопоставим. Като че ли сме загубили цялата си сила, с която да защитим религията си и самото си съществуване.

Ваше Величество, от това става ясно, че не съществуват резултатни средства за изразяване на нашите разбирания и намерения, нито твърда увереност и надежда, че можем да нападнем тази без съмнение тайнствена сила. Не ни остава нищо друго освен да установим Тайнствена сила, подобна на нея (да нападнем тайно една тайна с помощта на друга тайна). Дойдох до заключение, че е наш неотменим дълг, докато не ни дойде по-добра идея, да създадем Сдружение на по-велика мощ, за да обединим еврейските сили, застрашени от тази тайнствена сила. Необходимо е никой да не знае нищо за нейното основаване, правила и дейност. Само тези, които Ваше Величество благоволи да избере за нейни основатели, ще знаят за нейното създаване.

Единствено активно присъединилите се ще знаят издаваните важни постановления. Този дворец ще бъде главното място за нашите срещи и ще си основем клонове на всички места, които могат да бъдат завладени от проповедниците на ученията, които самозванецът разгласи с такава дързост и безочие. Затова Ви питам, Ваше Величество, какво мислите за създаване на една такава дългоочаквана сила, с която да нападнем и унищожим скритата, но напълно действителна мощ, която застрашава нашето съществуване?“

Тогава проговаряйки, царят каза: „Знаеш Хирам, че идеята ти е великолепна и достойна за изключителния ти ум. Дошла е направо от сърцето ти, горящо от религиозна ревност, надарено с прозорливи преценки!

Трябва да завършим този проект възможно най-бързо. Трябва да поискаме мнението на Моав (2). Тогава ще изберем мъжете, които ще участват в създаването заедно с нас. Да повикаме Моав утре; нека до тогава той не знае нищо.

---------------------------------------------------------------------------

(1).Ирод Агрипа е цар на Юдея от 37 до 44 година от новата ера.

(2).Моав е първи съветник на Ирод Агрипа.

Глава втора

Втората среща на цар Ирод е била с Моав Леви, негов първи съветник и Хирам Авиуд на 25 юни 43 година.

Цар Ирод говори първи и каза: „Какво се е случило и какво продължава да се случва, приятели мои, откакто появата на самозванеца Исус стана обект на нашето внимание.

Трябва да намерим средства, които да ни помогнат да нападнем тази секта от хора, проповядващи лъжливи учения. Още повече, че тези, които са приели тези измами, не само се подчиняват на тези схващания, но ги практикуват от цялото си сърце и за да изпълнят чашата до преливане, ги разпространяват смело, без страх, където и да отидат.

Нека да отбележим, че разпространението на тези учения нараства всеки ден. Да признаем, че последователите им, съвършено отъждествени с делото, сами се отцепиха от нашата религия. Несъмнено е, че колебаещите се днес скоро ще паднат в капана на измамата.

За да предотвратим тази опасност, не ни остава нищо друго освен да основем Сдружение, предмет на което да бъде тайното узаконяване на духа на еврейския народ и по този начин да бъдем способни да смажем тайнствената и престъпна ръка, направляваща това движение и да спрем разпространението му. Ако нашето намерение не успее, много хора, склонни да приемат лъжите, проповядвани от измамника, ще попаднат под негово влияние.

Преди положението да е станало по-лошо, скъпи приятели, трябва да му отдадем нужното внимание. Нека вече да изберем съмишлениците, с които ще се съюзим при основаване на нашето Сдружение. Те трябва да се ползват с доказана честност, дълбоко благоразумие, голяма дееспособност и огромна ревност за защита на еврейската религия.

Признателен съм ти, Хирам, че тази идея излезе от тебе – да основем Сдружение с толкова благородна цел.“

Тогава Хирам каза: „Дано Господ продължи годините на Ваше Величество, царя. Заслугата е изцяло Ваша. Поради Вашия благороден произход е благословена цялата нация! Всичките блага, които народът притежава, произлизат от Вашата милост.

Моля, Ваше Величество царят да подбере нашите братя и съдружници, с които да образуваме Сдружението си.“

Тогава Ирод назова 9 човека, като заповяда на Моав и Хирам да запишат имената им: Цар Ирод Агрипа, Хирам Авиуд, Моав Леви, Йоанан, Антипа, Яков Абдон, Соломон Аберон, Адонирам и Ашад Абиа.

Глава трета

Основаване на Сдружение „Тайнствена Сила“(3).

Току що споменатите поименно основатели се събраха под председателството на Цар Ирод Агрипа. Той откри заседанието, произнасяйки следната реч:

„Скъпи братя, вие не сте просто царски хора и сътрудници. Вие сте опора на царя и на живота на целия еврейски народ. До днес бяхте негови верни слуги; от тук нататък ще бъдете негови братя.

Давам ви това звание - „Братя“, за да оцените моите чувства към вас и нежността, която вие изтръгвате от мене, в името на целта, заради която сме заедно на това важно заседание. Наричам ви така, воден от преданост и любов, за да ви покажа, че въпреки че съм ваш цар, аз съм ваш брат като част от еврейския народ, от еврейската религия, към която сърцето ми прелива от любов и преданост. Това е причината, която ме задължава от сега нататък да ви помагам и да ви бъда верен. Ние имаме нужда преди всичко да бъдем братя, за да се заемем така както трябва със задачата, заради която съм ви събрал и която ще бъде от голяма полза за цялата страна.

Всички без съмнение знаете какви са задълженията към един брат. Искам да знаете, че от сега нататък съм свързан с вас чрез задълженията си като ваш брат. Те са по-големи от задълженията на царя към неговите поданици, защото предателството към царя е необичайно, неправдоподобно; обаче да измениш на брат е непоносимо и чудовищно.“

---------------------------------------------------------------------------------

(3). Това име е предложено от цар Агрипа с намерение да бъде нападната тайнствената според тях Божия сила, чрез друга подобна сила; колко различно е обаче Божественото от човешкото!

„Затова, нека всички да разберем и да не забравяме, че основополагащото събрание на тази група се извършва върху Братството. Върху него ще изградим нашата организация; това нежно наименование „Братство“ ще бъде крайъгълния камък на нашата постройка за вечността.

Братя мои, аристокрацията, както и обикновените хора виждат и разбират духовния и дори политически бунт всред народа, и по-специално между нас евреите, който предизвика с появата си самозванецът Исус. От момента, в който Той се появи и издигна, проповядвайки тези измамни учения и насаждайки този дух, който претенциозно нарече „Божи Дух“, мнозина духовно объркани и извратени хора се присъединиха към него. Сам си приписваше божествено естество; бидейки само един бедняк, разискваше и спореше с нас за Божието Царство. Забелязахме наличието на голяма мощ в него, която Той остави като наследство на групата, наречена от Него ученици. Той създаде близост между тях, основа общуване, наречено религия. Така го наричаха и самите те. Тази предполагаема вяра е на път да събори основите на нашата религия, да я срути и унищожи.

Бидейки прост, обикновен, без да притежава някакво достойнство, самозванец, Той си присвои името „Исус от Назарет, Цар на евреите.“ Твърди, че е заченат чрез Божията сила, роден от девица, останала такава дори и след раждането. Преувеличава тази измама и лъже, когато твърди, че е Бог, Божи Син, този, който е изпратен от Бога, вършещ всичко, което и Бог върши. Той си приписва дарбата пророчество и властта да върши чудеса. Твърди също, че е очаквания Месия, чието идване прогласиха пророците ни; произхождащ от простолюдието, лишен от всякакви изключителни отличителни белези на Божия Дух, крайно отдалечен от високата нравственост на здравото ни еврейско учение, от което не трябва да се отклоняваме нито крачка встрани.

Никога няма да признаем такъв човек за Месията, нито ще приемем неговата божественост. Ние знаем, че очакваният Месия все още не е дошъл сред нас и че времето за идването му не е настъпило. Дори не се е появил знак, който да свидетелства, че появата му предстои. Ако направим грешка и разрешим на хората да го следват и да бъдат измамени, ще осъдим сами себе си и ще бъдем виновни за непростим грях. Той беше предаден на правосъдието и получи най-голямата присъда; беше бит и оскърбен като най-големия престъпник. Той понесе всичко изключително търпеливо и това удиви всички. Накрая го разпънахме, той умря и го погребахме, като оставихме пазачи, които да наблюдават гробницата. Обаче е потвърдено, че е оживял и възкръснал! Напуснал гроба. Както пазачите, така и ние не можахме да разберем как се е случило, как е „възкръснал“. Никой не се e съмнявал в постовите на гроба, тъй като са били от враговете му. Той е изчезнал неизвестно как, въпреки ревностната бдителност на охраната и сигурната защита на затворената гробница.

Последователите му по-късно са потвърдили, че са били с него (живия), какъвто е бил и преди смъртта си – в тяло и дух. Те разпространили новината, че се е възнесъл на небето и ще се върне в деня на последния съд, за да съди живите и умрелите. Това, че е напуснал гроба, приятели мои, е било съдбоносен удар за неговите съперници; това е било мощно средство, което е дало смелост на хората му да продължат да разпространяват ученията му и да доказват и потвърждават неговата божественост.

Братя, това беше жесток удар, понесен от бащите ни; той разруши както тяхната, така и нашата сила. Привържениците на Исус спореха с нас за религиозната и светска власт; в първия случай атакуваха религията ни, във втория – искаха да отнемат от нас Царството.

По никакъв начин няма да признаем друга, различна от нашата еврейска религия, наследена от прадедите ни. Дългът ни зове да я запазим за вечността.

Никога не бяхме очаквали такъв удар. Никога не сме и сънували тази тайнствена сила. Нашите бащи се бореха с нея и ние продължаваме тази борба. Удивително е, че въпреки всичко техният брой расте! Забележете как са разделени син от баща, брат от брата, дъщеря от майка й; настъпило е отчуждение и всички са се присъединили към групата. Това дело крие голяма тайна. Колко мъже, колко жени, колко голям брой цели семейства са изоставили юдейската религия, за да следват тези самозванци, съмишленици на Исус. Колко пъти свещениците и властта са ги заплашвали, но напразно!

Братя, тук има нещо, което не трябва да пренебрегваме. От момента, в който преди години този самозванец Исус започна да поучава и проповядва (моля ви това, което ви казвам да считате за една от тайните, които трябва да пазим), Той говореше на хората като мъж, въпреки че беше младеж. Бащите ни потвърждават това, тъй като са били свидетели на всичко, което се е случвало пред очите им. Те са се срещали по коридорите на храма, обмисляли са и са обсъждали какво трябва да се направи, за да унищожат тази опасност, застрашаваща юдейската религия. Не са пропуснали да използват нито едно средство и така да служат на еврейската религия и народ. Ако го нямаше този ентусиазъм, броят на Исусовите съмишленици би бил още по-голям.

И така: Ако бащите ни са победили частично, като са попречили на хората да следват смутителите, те са сторили това без да са били сплотени в някаква организация и без силно официално духовно обединение. Колко ли успешно ще бъде делото ни, ако основем това Сдружение? Няма ли да е удивително?

Кълна се в живота си! Кълна се в здравия Разум! Ние ще изпълним всичките си желания и копнежи; не само да попречим на евреите да следват тази неясна сила и водачите й, но и да я смачкаме и унищожим.

Макар че може да не достигнем до този последен етап – на окончателна победа, поне ще ликвидираме това ужасяващо движение, заплашващо народа ни. Така ще спасим нацията си и името евреи няма да бъде заличено от лицето на земята.

Ще бъде пагубно ако не подражаваме на ентусиазма на бащите ни, защото няма да устоим в делото, започнато от тях; знайте, че от тук нататък, еврейската нация ще бъде унищожена и дори следа от нея няма да остане. Не можем да си позволим да мълчим, когато сме водачи на съдбините на нацията. Няма ли да извършим с нашето мълчание престъпление срещу самите себе си, срещу децата и внуците си, срещу всички си потомци? Братя, извиках ви на тази поверителна среща с политически и религиозен характер, за да обменим идеи и да достигнем до съгласие относно основаването на Обединение, което да потвърди нашите намерения, които вече споменахме и обяснихме. Така ще нанесем първия от поредицата удари върху всички последователи на самозванеца и по-специално върху онези в селата, които са опитни измамници, защото във всяко от тях ще действа клон на нашето Обединение.

Няма да сме способни да ги направим по-слаби без всички да се обединим във всеобщ, повсеместен съюз; за да стане възможно това, е необходимо основният център да бъде тук.

Нека ни най-малко не се съмняваме, че нашето Обединение ще бъде от голямо значение и ще притежава непобедима мощ, с която ще съборим тайнствената сила и всичко изградено от Исус, учениците Му и техните съмишленици.

Избрах ви и ви призовах от моя народ, като ви засвидетелствах своето доверие. Ако не беше така, нямаше да се заловя с това тайно дело. Потвърждавам своята надежда, че ще съедините сърцата, телата, думите и делата си с моите. Доверявам ви се. Това е моята вяра и привързаност към религията и нацията. Вярвам, че заслужавате да ви се доверя в това дело. Как ще отговорите на това, което споделих с вас?

Трябва да запазите тайната!“

Адонирам се изправи и от името на всички присъстващи каза: „Ваше Величество, тъй като съм силно развълнуван, си разрешавам да се възползвам от предимството да говоря от мое име и от името на братята си, моите другари, присъстващи тук. Не се съмнявам, че предаността им към нацията е не по-малка от моята и Вашата. Ако обединим нашите желания и копнежи, ще съединим и сърцата си. Така ще имаме едно сърце в няколко тела. Към това сърце ще присъединим и хиляди други сърца. Не е възможно това да остане неосъществено, щом Ваше Величество вече е положил първия камък в зданието; щом сте положил крайъгълния камък в такава здрава основа като „Братството.“ Прекрасно, изумително наименование - като този, който го е предложил. Ваше Величество, поздравяваме Ви и във Ваше лице поздравяваме еврейската нация. Кой от нас не би служил на тези идеали, слушайки уверените Ви и благи думи? Кой не би се изправил като лъв, нападащ тези измамници, за да убие тях и техните съмишленици, дори между тях да се намира някой от нашите синове?

Всички се надяваме, че съюзът, за който Ваше Величество говори, ще възникне от нашето Обединение. От него ще се роди велика сила, с която ще обезвредим магическата мощ на Самозванеца и ще разгромим съмишлениците Му. Така ще спасим нашето Царство, което ще просъществува до края на света.“

Тогава Адонирам, хвърляйки поглед към другарите си, каза: „Какъв е вашият отговор?“ Всички извикаха като един: „Ние одобряваме и потвърждаваме всичко, което ти говори.“ Тогава цар Агрипа каза: „Благодаря ви; оценявам вашия ентусиазъм; ценя ревността ви. Доверието, което ми гласувате, ми доставя голямо удоволствие. Нека вдругиден да се срещнем отново, за да основем Обединението и да произнесем клетвата за искреност и вярност. Ще започнем нашето дело незабавно.“

Хирам, на когото беше поверено да запише това, което беше заявено по време на заседанието, каза: „Ваше Величество, скъпи братя; Негово Величество беше изключително любезен да припише на мен, неговия верен слуга, заслугата за този план – основаване на Сдружение. Мой дълг е да му благодаря. Искам позволение от моя Господар да кажа последни думи, отнасящи се до темата на това заседание. Въпреки че съм създател и тълкувател пред Негово Величество на идеята, трябва да призная заслугата му за това, че беше одобрена, приета и покровителствана. Да не забравяме неговото твърдо заявено желание за осъществяването на това Сдружение, за довеждането му до победен край, който ще бъде победа на нацията и религията ни.

Ето защо ви моля, братя, за вашето одобрение, името на Негово Величество да бъде записано в Регистъра на Сдружението като негов основател.“

Моав Леви взе думата и каза: „Добре правиш Хирам, като оставаш верен и покорен на нашия Господар. Ние приемаме и одобряваме твоя отказ от тази заслуга, одобрена от Негово Величество. Споделяме верността ти и се съгласяваме с твоята молба. Нека Негово Величество бъде записан в документа като създател на Сдружението.“

Хирам го написа и каза: „Господарю, ще ви хареса ли организацията да носи името: „Еврейски братски Съюз“? Царят отговори: „Не, Хирам. Вчера измислих друго име: „Тайнствената Сила.“ Всички одобряват ли го?“ Всички отговориха: „Да, одобряваме го.“

Името беше записано. Царят каза: „Нека всички се съберем отново вдругиден, за да може всеки да произнесе клетвата, която съответства на отговорностите му.“ С това заседанието беше закрито.

Глава четвърта

Страховитата клетва

В присъствието на деветимата основатели, царят, като председателстващ, откри заседанието, казвайки: „Братя, не се съмнявам във вашата почтеност и любов. Знаете, че работата, която ще вършите, е пряко свързана с еврейската религия и нация, с държавата и царя. По тази причина трябва да се обвържем с клетва, която всеки от нас да произнесе в присъствието на другите.

Съчиних текста и я нарекох „Страховитата клетва.“ Аз ще се закълна първи. Ще прочета образеца пред вас, преди официално да се закълнем, така че да можете да я одобрите, ако ви се стори достатъчна.“

Царят започна да чете текста на клетвата:

„Аз (Еди кой си, син на Еди кой си), се кълна в Бога, Писанията и в честта си, че ставайки един от основателите на Сдружението „Тайнствената сила“, се обвързвам с обещанието да не предавам братята си с нещо, което може да им навреди; нито да издавам каквото и да е свързано с решенията на Сдружението. Обвързвам се да следвам точно и покорно, ревностно и предано правилата му, да осъществявам одобрените от вас, деветимата основатели предложения и цели, които ще бъдат поставяни на следващите заседания. Кълна се да работя за нарастване на неговите членове; да нападам всеки, който следва ученията на самозванеца Исус и да се боря с хората Му до смърт. Заклевам се да не разкривам тайните, пазени от нас, деветимата – нито на външни хора, нито сред тези, които са се присъединили към нас.

Ако излъжа и моето предателство се потвърди, тоест, че съм открил някоя тайна или някоя клауза от решенията, взети и съхранявани помежду ни и наследниците ни, членовете на този съвет на деветимата съдружници ще имат правото да ме убият по какъвто начин преценят.“

Царят прочете отново три пъти текста на клетвата, за да могат всички да я разберат добре преди да бъде записана.

Хирам каза: „Господарю мой, царю; текстът на клетвата в този вид е единствено за нас, основателите.“ Затова, трябва да имаме друг образец за тези, които ще се присъединят към нас. Както каза Ваше Величество, никой освен нас не трябва да знае тайните на основаването ни.“

Царят отговори: „Знам това, Хирам. Тази клетва се отнася само за нас. Когато завършим делото по създаването на Сдружението, ще напишем основната, общоприета клетва. Освен това трябва да знаете, че всичките ни потомци и наследници ще трябва да се заклеват с нашата клетва.“

Царят продължи: „Братя, видяхте, че тази клетва е страховита. Всеки от нас трябва да размишлява върху нея преди да я произнесе, защото тя обвързва Основателя със стоманени окови. Оковава го към Братството, към основните правила, били те правилни, чисти или опорочени; оковава го с покорство към реда и предписанията на взетите от комисията решения и с изпълнението на всяко от тях, независимо дали е добро или зло. Задължава го да напада хората на Самозванеца и да ги убива по всички възможни начини. Клетвата го задължава да бъде съвършен пазител на взетите от Сдружението решения, дори по отношение на собствените му синове, освен към тези, които са попечители като наследници на тайната. Също както е длъжен да изпълнява заповедите да убива, така е задължен от страхопочитание да не разгласява забранени неща, които Сдружението смята за полезни за опазването на еврейската религия. Длъжен е дори да жертва всичко скъпо за него, за да служи на правилата и законите й.

Повтарям ви: трябва да разсъждаваме върху тази клетва, защото тя не е само за нас, а и за синовете, внуците, правнуците и всичките ни потомци. По този повод искам да ви разкрия една от тайните на моя баща и на моя дядо Ирод Велики. Те издадоха тайни заповеди да бъдат избити по възможност всички съмишленици на Самозванеца. Баща ми ми съобщи, че всички, които са изпълнили заповедите, са били наказани чрез имота, децата и здравето си – с всякакви болести и ужасна смърт.

Казвам ви всичко това, за да знаете, че след като дадем клетвата, ще се обвържем по начин, по който няма да сме способни да се избавим сами; разкайвайки се за извършеното, няма да имаме никаква полза. Не забравяйте, братя, че точно ние, деветимата, ще бъдем „Окованите.“ Ние ще бъдем отговорните, тъй като Вътрешния Закон, който утре ще одобрим, ще бъде известен само на нас. Ще го наследят единствено нашите потомци, които ще го получават последователно до пълното изкореняване на самозванците. Който стане член на Сдружението докато сме живи ние или потомците ни, няма да знае нищо за вътрешните тайни или за основните ни и най-важни цели.

Нека всеки препише за себе си текста на Клетвата и го проучи преди да се закълне с нея. Знайте, че първият камък в нашето здание ще бъде тази страховита Клетва. Сега можете да си тръгвате, а вдругиден елате отново, за да решим това ли ще бъде окончателния текст или ще има промени.“

Глава пета

Страховитата Клетва на основателите.

След като дойдоха деветимата основатели, цар Ирод откри заседанието и поиска мнението им за всичко, отнасящо до Клетвата. Тя беше приета единодушно и записана в документите. Постигнато беше съгласие да се закълнат веднага, за да завършат делото по създаване на Сдружението.

Царят взе книгата на Писанието, сложи я на масата и каза: „Правете каквото правя аз.“ Постави дясната си ръка върху книгата; след него това сториха останалите начело с Моав Леви, Хирам Авиуд и т.н. Всеки държеше в другата си ръка лист с текста на Клетвата. Пръв се закле царят. Последваха го Моав, Хирам и всички други до последния от деветимата.

След като произнесоха Клетвата, отново заеха местата си и цар Ирод държа следната реч: „Братя, ето че създадохме нашето Сдружение „Тайнствената Сила.“ Нейните сила, правила, дела и цели ще си останат завинаги тайна. Така ще имаме възможност да изкореним заблудите на Исус и последователите Му. Днес доброволно станахме братя. Трябва да образуваме истинско братство, различно от това, което Самозванецът твърди, че е създал – братство на измама и магьосничество. Нашето е истинско. То е основата и гръбнака на Сдружението ни. Днес, когато сме оковани и свързани с вериги, нека всеки се подготви за работа; делото се състои в това да убиваме с всички възможни средства проповедниците и разпространителите на ученията на Исус. Такова е благородното ни намерение, такива са религиозните и политическите ни цели.

След като съединихме сърцата си, нека да вярваме, че ще успеем да създадем Национален Съюз, който ще ни обедини и ще донесе достойнство на еврейската ни същност и живот. Само с помощта на този Съюз ще разгромим враговете си и ще смажем силата им, която, както твърдят, обезсилва нашата религия, за да обезсмърти и прослави измамите, наследените от Самозванеца, техен върховен глава. На кратко, искам да ви кажа, че основното в нашите дела трябва да бъде: вярност, предпазливост, жестока храброст, за да можем да ги премахнем. Предавайки тези тайни на нашите синове, нека им налагаме като наследство тези правила. Те, от своя страна, ще ги завещават на синовете си и така принципите и тайните ни по семеен и сигурен начин ще продължават да съществуват и действат от век на век, завинаги.

Знаем, че Самозванецът Исус си е присвоил извършването на чудеса. Той каза, че е Синът на Бога и че сам Той е Бог. Нима може да съществува по-голяма наглост? Освен това, Той разпространи други идеи, с които, срещайки се очи в очи, ние нито можем, нито трябва да останем мълчаливи – например, това, че се обявява и представя за Цар на евреите. Не съзирате ли безочие и безспорно оскърбление в подобно неблагоразумно твърдение?

За такова го счетоха и нашите бащи. Затова Го нападнаха, затова преследваха съмишлениците Му. Това вдъхнови и нас да основем Сдружение, което да продължи битката. Защото дори и без наличието на съюз някои от тях успяха да достигнат големи и незабравими победи на това поле.

Намираме опора в две села, които познавате и в които бяха убити трима последователи на Исус. След смъртта им, никой от жителите на тези села и околностите им не се осмели да последва тези проповедници. И до днес не познаваме някой, който да се е присъединил към измамниците, както не знаем и някой от тях да се е върнал във въпросните села. Такива мерки се увенчаха с голям успех без да имат зад гърба си Съюз или Сдружение; можете ли да си представите значимостта и ползата, които ще бъдат постигнати със създаването на нашето Сдружение?

Според Божията воля, ние ще ги изтрием един по един от лицето на земята. Така ще избегнем опасността, създадена от ученията на техния Глава, Самозванеца.

Братя, не бих ви открил тези тайни, ако нямах желание да потвърдя голямото си доверие към вас. Искам да ви покажа дълбоката си убеденост във вашата вяра, с която произнесохте страховитата Клетва. От днес нататък вие ще се откажете от всеки страх, съмнение, предателство и коварство. В това отношение аз ще бъда пример за вас, за да можем от сега нататък ние да бъдем една душа и едно сърце.

От своя страна, всеки от вас трябва да бъде пример за всеки наш привърженик. Нека сега да се насладим на поставеното начало, за да вървим твърдо и усърдно по пътеката на големия успех.

Братя, дълг на всеки от нас е да притежава копие със запис на всичко, което се случи до днес и ще случва в бъдеще. Така всеки ще има историята на нашите дела, която макар и ограничена, ще предава в наследство на своя син, поколение след поколение. С напредването на дните и преминаването на времето това ще продължава докато последователите на Исус Самозванеца все още съществуват на земята.“

Царят се изправи, последван от деветимата. Той каза: „Сега, нека вдигнем наздравица в наша чест с усмивка и чисто сърце. Нека почетем с предимство Хирам. Да ръкопляскаме и възкликнем три пъти: Да живеят нашите правила; да живее Сдружението ни да края на света!“ Останалите възкликнаха: „Да живее Царят!“ Царят се провикна: “Да живее еврейската религия, да живее еврейската нация!“

Царят каза: „Следващото заседание ще се състои след шест дни. През това време ще препишете клаузите от досегашните заседания, за да ги имате всички поотделно. Хирам ще препише моето копие.“

Глава шеста

Създаване на първата ложа, наречена „Ерусалимска ложа.“

Деветимата основатели се представиха сами. Царят като председател откри заседанието и каза: „Скъпи братя, всеки Съюз трябва да има собствено тайно място за срещи, където да се събират активните му членове. Тази зала, в която осъществихме срещите си за основаване на Сдружението няма да ни служи за тайните ни събрания. Трябва да изберем официално седалище, което да наречем „Ерусалимска ложа“ Трябва да установим местонахождението на ложата в таен коридор, където никой няма да ни вижда и да чува нашите решения. Използвам предоставената ми възможност, за да привлека вниманието ви към един въпрос от изключителна важност. Казахме, че трябва направим така, че нашето Сдружение да се увеличи с хиляди членове – така ще нарасне и силата ни. Но ако се разбере, че нашият Съюз е създаден в този момент, това ще доведе до страх и противодействие, а после и до отчуждение на част от хората, особено в тези критични времена, в които бунтът на този Самозванец продължава да набира сили. Ние деветимата сме крайъгълния камък на това вел

иколепно здание - „Тайнствената Сила.“ В такъв случай, нека да разгледаме инструментите за построяването на тази сграда. Нека да се изпълним с величието на нашето призвание в това религиозно и политическо дело, което нямаше да съществува ако не беше предназначено за нас; защото без зидари и инструменти няма сграда. Очевидно ние сме причината за нейното съществуване. Желая и се моля да приемете заедно с мен създаването на тази сграда – най-великолепния от всички дворци. И как ще бъде построена? Чрез Окултизма. А какво означава окултизъм?

Чуйте: Най-добрите средства за създаване на нашето Сдружение, при това голямо и значимо, вълнуващо, е да скрием от помощниците ни датата на основаването му, имената на основателите. Тези тайни ще бъдат пазени от нас, деветимата и всеки от нас ще ги предава по наследство на един от синовете си – най-сериозния, най-потайния, когато навърши 21 години. Собствените му братя няма да знаят нищо.

Това, което ще кажем на нашите привърженици е, че Сдружението е много древно, че никой не знае датата на създаването му, нито кои са основателите му. Било е загубено до съвсем наскоро. Тъй като то със сигурност ще има противници, ще разсеем съмненията им като им кажем: „Цар Ирод е намерил сред ценностите на баща си древни книжа, които посочват съществуването на на-старото Сдружение. Те съдържат знаци и закони. Харесали му и решил, че ще е добре да ги възстанови. Наистина сторил това според съдържанието им.“

С помощта на тази легенда ще скрием датата на основаването и целта на Сдружението. Това ще бъде основното ни оръжие. Окултизмът ще бъде маска дори за нашите братя, въпреки че те ще достигат най-високите степени; що се отнася до тези степени, искам да знаете предварително, че заедно с братята Моав и Хирам ще създадем различни степени за съдружниците ни и ще ви ги известим, за да дадете мнението си.

Освен това ще запазим в тайна всички решения, които сме взели ние деветимата. Нещо повече, няма да изчезне вашето дълбока убеденост, че съвършеното безусловно запазване на тайните ще предизвика желание за членство в нашето Сдружение, за запознаване с окултното.

Ще има и други, второстепенни тайни, които братята ще научават само след като са се заклели с Общата Клетва. Нейният текст ще научим на следващото заседание. Клетвата ще ги задължава да пазят тайните.“

Глава седма

Общата клетва

На 9 август деветимата основатели се срещнаха, председателствани от цар Ирод, който откри заседанието като каза:

„Скъпи братя, ние, основателите очертахме правилата на важната си мисия, направихме оценка на нашите задължения и отговорности, изправени пред страховитата и тайна Клетва, с която се заклехме. Сега трябва да разгледаме подробно текста на клетвата, с която трябва да се закълнат тези, които желаят да се присъединят към Сдружението ни. Аз ще го прочета и ако го одобрите, ще вземем решение и ще запишем Общата Клетва.

Текст на Общата Клетва, която всеки присъединил се трябва да произнесе:

„Аз, Еди кой си, син на Еди кой си, се заклевам в Бога, Писанието и в честта си, че след приемането ми за съдружник и член на Сдружение 'Тайнствената сила'няма да предам нейните членове и мои братя, издавайки неща, които могат да им причинят вреда или да злепоставят и оклеветят решенията на Сдружението; заклевам се да изпълнявам всичко, което действащите членове решават и да не разбулвам пред никого неговите тайни. Ако изменя на тази клетва, ще бъде прерязано гърлото ми и всяка смърт ще бъде допустима за мене.“

Братя, ако присъединилият се е евреин, ще го запознаем с истината, че целта на Сдружението е обединението на евреите; ако не е евреин, няма да му разрешим да разбере каквото и да е; трябва обаче да сме сигурни, че не става въпрос за шпионин или привърженик на враговете ни. Когато се изкачва по йерархичната стълбица на степените на Сдружението, малко по малко ще напредва в запознаването с основната цел и в подходящ момент ще му бъде открито, че най-важната цел е да убива привържениците на Исус и да защитава и пази еврейската религия. Тогава вече няма да има нужда да го задължаваме, защото сам ще върши това с възторг и огромно желание.(4)

Да не забравяме, че най-важната и здраво пазена основна тайна е датата на основаването и имената на създателите. Ако ни питат за това, трябва да крием истината и да лъжем; да лъжем в името на интересите на Сдружението, на еврейската религия и нация. Трябва да отговаряме така: „В една от стаите на двореца на цар Ирод са намерени важни документи, съдържащи древни египетски закони, знаци и символи, придружени с тайнствени думи, отнасящи се до това Сдружение. Те са наследство от далечни предци и е невъзможно да бъдат датирани. Дали водят началото си от времето на Соломон, Давид, Мойсей или от по-ранни епохи? Ние не знаем това.“

Как ви се струва такъв отговор? Одобрявате ли го?“

Всички казаха: „Да“ и така беше записано.(4) Става ясно, че единствената цел на древното масонство е била запазването на еврейската религия. Новото Масонство, възникнало след 1717 година утроява целта си: едната група (евреите) защитава древните закони; втората група обхваща ръководните начала на Дезагюлие– да напада католицизма; и третата група приема и одобрява правилата на натурализма(1.Течение в литературата и изкуството, което се стреми към фотографиране на действителността. 2.Философско течение, което обяснява общественото развитие с природни, външнифактори)и нихилизма(1.Спец. Течение, възникнало през ХIХ в. в Русия, което се отнася отрицателно към установената идеология. 2.Отрицание на всичко, неоправдан скептицизъм).

Глава осма

Начин на присъединяване към Сдружението.

Хирам (5) каза: „Цар Ирод Агрипа , Моав Леви и Хирам Авиуд постигнаха съгласие за изработване на формуляр, съдържащ специален начин за присъединяване на желаещите да станат членове на Сдружението. Те считат, че този начин трябва да бъде различен и по-висш от тези на всички останали съюзи, дружества и братства. Това трябва да бъде направено с цел да се създаде добро име и влияние между всички присъединили се към Сдружението, които, освен че ще му отдават голямо значение, ще трябва и да се страхуват от него. Тази цел ще направим по-лесно постижима като кажем, че сме прочели и възприели този начин на присъединяване от наследените документи и формуляри, които цар Ирод е намерил в раклата-ковчеже на баща си. Така искаме да съхраним спомените от нашите предци и основатели на Сдружението, а също и реликвите останали от тях, които ни напомнят тяхната ревност за еврейската религия и народ; запазвайки тези спомени ще изпълним нашите еврейски религиозни и граждански задължения.

Този текст, Ваше Величество, трябва да бъде една от тайните, известни само на нас, деветимата основатели. Какво мислите за това, Господарю мой?

---------------------------------

(5).Притежателят на Ръкописа

Идеята ти е похвална, Хирам. Моето мнение е да завързваме очите на кандидата, за да не вижда абсолютно нищо от храма, докато не произнесе Клетвата.

Докато се намира още навън, очите му ще бъдат завързани. Вратарят ще го предаде на настойника, който на свой ред ще го придружи при Председателя, казвайки му на ухо да направи три крачки, започвайки с десния крак. Тогава ще го преведе между две колони. Това действие символизира, че външното лице, чуждия, непознат човек, преди да влезе в храма е в тъмнина; след като се присъедини към нас и каже Клетвата, той е пренесен от мрака в светлината в лицето на еврейската религия, представена като светлина.

Председателят го извиква и му казва да се закълне с Клетвата. Председателят ще държи в ръцете си меч, чието острие ще бъде върху врата на кандидата. Срещу него, в ръцете си, настойникът ще държи Писанието (Тората).

След заклеването, превръзката от очите му ще бъде свалена и той ще се намери в храма с меч над главата си, виждайки пред себе си, Писанието и светлина.

Тогава настойникът поставя на гърба му късо покривало, което символизира присъединяването му към нас, за да участва в построяването на стените на нашето здание, което е крепостта на еврейската религия и защита на нейното съществуване.“

След като завърши с поясненията, царят каза на двамата си другари:

„Одобрявате ли това?“ Те отговориха утвърдително. На следващия ден деветимата основатели бяха повикани и уведомени за начина на присъединяване, според изнесените от Хирам сведения. Всички изказаха своето одобрение и това беше записано в документите.

Глава девета

Във вътрешността на Храма (6)

Определяне на задачите между основателите.

Цар Агрипа каза: „Всички знаем, че нашето здание е построено на основата на братството. Въпреки факта, че братството и доверието са типични за нас, всеки ще има определена мисия, която ще изпълнява абсолютно предано и усърдно.

Вярвам, че трябва да започнем с определяне на пълномощията на всеки от нас, който е съгласен, потвърждавайки по този начин верността ни към законите на Сдружението и подчинявайки се и понасяйки всяка жертва в името на служението. Необходимо е всеки да покаже пред колегите си, че притежава две качества: смирение и покорство, така че всички да разберат, че в сърцето му няма място за завист. Тоест, всеки ще приеме своята мисия без да завижда на колегите си. Така вашето себеотрицание ще бъде изпитано. Когато разберете кои са вашите задължения, ако някой има нещо против, трябва да го каже открито. Ако няма, тогава ще запишем неговото съгласие.

Председател: Цар Ирод Агрипа

Заместник председател: Хирам Авиуд

Първи секретар: Моав Леви

Втори секретар: Адонирам

Наблюдател: Йоанан

Първи помощник: Абдон (7)

Втори помощник: Антипа

Настойник: Аберон (8)

Вратар: Авиа“

Всички одобриха разпределението на задълженията и това беше записано в документите на Сдружението

----------------------------------------------------

1.  
   1.  

      (6).Йоанан предложи мястото на срещите да бъде наречено Храм, искайки по този начин да увековечи и прослави Храма на Соломон. През 1717 година то е променено на Ложа

1.  
   1.  

      (7).При новото Масонство титлата Помощник е променена от Дезагюлие. Забележете също, че в началото не са искани никакви пари, тъй като не е имало Ковчежник.

1.  
   1.  

      (8).Отговорният за приемането на тези, които желаят да бъдат приети.

Царят каза: „Вече знаете, че трябва да накараме всички да повярват, че Сдружението ни е много древно. Така може да не предизвикаме съмнения относно версията за „намерените документи“ и ще поставим в нашия храм символи от едно време като тези, които Соломон е използвал в Храма си.

Ще издигнем две колони като соломоновите в Храма. Първата ще наречем Вооз, а втората - Яхин. Едната ще поставим от дясно, другата – от ляво. Ще кажем също, че нашият брат Хирам Авиуд е Хирам Абиф, големият сирийски архитект, нает от Соломон за построяването на Храма. Тези две лъжи ще трябва да запишем в основните правила на Сдружението.

Ще подсилим тези лъжи като използваме инструментите, които архитект Хирам е използвал за построяването на Храма – инструментът за прави ъгли, компасът, лопатката, линия, чукът и т.н. Всички те са направени от дърво, каквито се били и тези на Хирам Абиф.

Много е важно предната част на Храма да гледа на изток; смисълът на това ще ви обясня по-късно. Вярвам също, че трябва да приемем символи, вдъхновени от небето – звезди, слънце и луна, които ни напомнят повече за древността. Ще използваме и други символи, за да напомним за самозванеца Исус, изображения, които ще подберем така, че да могат да бъдат приети от синовете и внуците ни, които ще наследят тази история заедно с управлението на нашата новообразувана организация.

За всичко това исках да се допитам до вас от уважение към правилата и външния изглед на Храма, чиито основи положихме, както и към отговорностите, които приехме и узаконихме през тази благословена седмица. И така, вие какво мислите?“

Единодушно всички дадоха с ентусиазъм съгласието си за думите на царя и записаха казаното в документите.

Глава десета

Подготовка на инструментите и символите.

Цар Агрипа каза: „Нашият общ съюз ме удовлетворява в голяма степен, защото така ще бъдем едно сърце и ще действаме като една ръка. Това означава и показва, че у нас няма завист, няма надменност. Алелуя (9). Благодаря на Бога, ние изпълнихме целта на основаването на Храма и по принцип постигнахме съгласие за избора на символи, преодолявайки и побеждавайки всички недоразумения и завист. Алелуя!

Приготвили сме някои символи в съответствие с решенията на предишното заседание. Ето двете колони: Вооз (10) и Яхин (11). Ето и някои строителни инструменти, направени от дърво, за да удостоверим, че Сдружението води началото си от времето на соломоновия Храм или, може би от още по-ранно време, тъй като всички инструменти, използвани за строежа на соломоновия Храм са били от дърво. Нека да издигнем двете колони и да ги благословим – едната от дясно, другата – от ляво. Да благословим всички тези инструменти и различните символи на Исус (12), в които по ирония са изобразени някои епизоди, в които Самозванецът е проповядвал наставленията и богохулствата си – такива като: петел, меч, светлина, тъмнина, чук; защото те са били инструменти използвани, за да бъдат приковани ръцете и краката Му. С това ще откриваме всички наши заседания, подчертавайки тази ирония. Ще откриваме всяко заседание с три последователни удара на чука; така през вековете, винаги ще напомняме, че разпънахме Исус и че с този чук заковахме с гвоздеи ръцете и краката Му и Го убихме. Трите звезди, които виждате, символизират трите гвоздея. Ще можем да ги заменяме с 3 точки, които ще имат същото значение. Между нашите символи ще бъдат и трите стъпки, осмиващи следното богохулство: Бог е Отец, Син и Святия Дух; и както сам е твърдял, Исус е бил Синът.

---------------------------------------------

(9). Слава на Бога

(10). Символ на сила

(11). Символ на устойчив, траен дом

(12). Насочва вниманието към Исус, без да допуска думата „Христос“ (бел. на преводача към английски)

В нашето Сдружение ще определим степени, както решихме и преди. Те ще бъдат 33, за да символизират възрастта на самозванеца. Ще им дадем имена и ще създадем други подобни символи. Всичко това беше моя и на братята Хирам и Моав идея. Значението на тези иронични символи не трябва да се разбира лесно; трябва да бъде запазено за нас деветимата. На другите братя и наши помощници е достатъчно да покажем инструментите, така че да повярват, че Сдружението е основано по време на Соломон или по-рано. Всеки брат може да предложи нов символ.

Какво долавяте и мислите, братя за това, което представих пред вас. Шестимата мъже (13) без забележки одобриха всичко, което беше записано.“ Тогава царят каза: „Нека да се радваме! Да започнем похода по пътеката на триумфа! Нека да направим първите три крачки! Нека да ударим три пъти с победоносния чук, със символа на смъртта на нашия враг, Самозванеца, символ на установяването на нашите почтени принципи, които сме заковали с гвоздеите на братството и съединението! Нека всички да възкликнем с радост: Напред към Победата!“

-----------------------------------------------

(13) Царят, Хирам и Моав създават символите

Глава единадесета

Първо заседание в първия Храм

На 4 ноември същата година (43) след Христос бе проведено първото официално заседание в първия ерусалимски Храм, който беше основан в двореца на цар Агрипа.

Деветимата основатели започнаха работата си, приготвяйки строителните инструменти от дърво и създадоха нов символ: престилка, което символизира защитата на дрехите от мръсотията – за да се прикрие истинската цел и да се убедят помощниците в древния произход на Сдружението.

Царят-Председател каза: „Аз, с властта си на Председател (а не на цар), давам на всеки от вас най-високата 33-та степен на нашето Сдружение. От сега нататък вие ще се радвате на тази висока степен. Искам да кажа нещо на нашия брат Хирам, с което се надявам, че ще се съгласите. Искам да направя трето ниво „специално“ и да го нарека „степен на Хирам“, защото той заслужава благодарност, заслужава да бъде отличен, обезсмъртен, тъй като първи даде идеята за създаването на Сдружението. Той е създател на тази славна идея. Давам му и титлата Майстор (Господар, Учител), защото считам, а и вие ще решите същото, че Хирам е Майсторът (Господарят, Учителят). Той е този, който заслужава титлата, която измамно си присвои самозванеца Исус. Ще наречем третата степен „степента на Майстор Хирам.“

Тъй като брат Хирам от детството си, след смъртта на баща си е сирак, познавайки само майка си, останала вдовица, аз предлагам да наречем Сдружението „Вдовицата“ и ви моля да одобрите това.

От сега нататък основателите ще бъдат „Синове на Вдовицата.“ Всеки член на Сдружението ще нарича завинаги себе си син на Вдовицата, защото вярваме, че то ще съществува до края на вековете. Заради всичко, поради което ценим нашия брат Хирам, ние няма да успеем да почетем достатъчно голямата му заслуга. Трябва да му показваме все по-голямо почитание. Званието Вдовица е в съгласие с предмета и целта на Сдружението, защото вдовицата винаги се нуждае от помощ. Това ще бъде символ на сътрудничеството и взаимопомощта между нас, освен признание на работата, която върши Хирам. Съгласни ли с това?“

Всичко казано бе одобрено и записано.

Глава дванадесета

Проповядване за привличане на помощници.

Деветимата основатели, с изключение на царя (14), започнаха кампания за записване на помощници в Сдружението.

Първоначално се разпръснаха из Ерусалим, записвайки имената на желаещите, като ги водеха в Храма и ги записваха без да им казват истинските цели на Сдружението (преследването на хората на Исус). След произнасянето на Клетвата, им казваха какви са истинските цели. Втълпяваха им, че Сдружението „Тайнствената Сила“ съществува от най-дълбока древност, а днес е съживено по волята на царя; затова може да бъде мощно средство за разгрома на враговете на еврейската религия, които са се разпрострели навсякъде и действат с голяма сила.

Хирам каза: „Ще разрешим на всеки да се присъедини безплатно. По този начин броят на помощниците ни ще се увеличи бързо и ще започнем да нападаме хората на Исус с пълна мощ, попречвайки на хората да ги следват. Много пъти, когато сме ги хващали в мрежите си с хитрост и измама, сме избивали всички, които сме успявали. Те бягат от нас като агнета пред свирепи вълци. Обаче вярата им твърдо расте в новата им религия, колкото повече ги преследваме. Издържливостта и броят им нарастват. Изглежда сякаш не се страхуват от нас. Очевидно е, че тайна сила ги подкрепя, въпреки нашите преследвания. Затова обсъдихме създалото се положение помежду си, подновихме силите си, заздравихме нашето Сдружение. Това беше единствения начин да осъществим нашата цел до край. Основавайки се на това и на нашата тържествена Клетва, разбираме, че неизбежно ще се сблъскаме лице в лице с тази сила, която в началото смятахме за слабост. Готови сме да се срещнем със смъртта, ако е необходимо. Посветихме се на задачата да увеличим силите и броя на членовете си.

За два месеца числеността ни достигна до 2000 братя, наречени „Тайнствените.“ (15). Започнахме да основаваме клонове, подчинени на Главния Храм на много места.“

-------------------------------------------------

(14). Ролята му на цар не позволява да проповядва.

(15). Членове на „Тайнствената Сила“