Разсейване на мрака - история на масонството (3)

Глава двадесет и седма

От къде научаваме, че основателят и първи Президент на Храма в Рим е бил потомък на Хирам Авиуд; преместването на един от потомците му в Русия.

Коен Авиуд каза: „Получих този ръкопис от баща си в Рим. Пребивавах в Русия в средата на 15 век и с Яков Леви се споразумяхме да проповядваме и да разпространим принципите на Сдружението. Постигнахме отлични резултати.“

Йонас каза: „Ето обяснението на поредица от подобни събития, от битки, които решихме да не превеждаме, защото не са толкова интересни. Състоянието на нещата не се беше променило до края на 17 век, когато борбата спря и Сдружението изпадна в агония. Причините за този упадък бяха вътрешни пререкания и лични вражди между членовете.“

Глава двадесет и осма

Как Йосиф Леви, синът му Авраам и Авраам Авиуд бяха изпратени в Лондон.

Както стана ясно от казаното преди малко, нашето Сдружение имаше напредък в определени периоди, докато в други – западаше. В предишната глава видяхме, че в края на 17 век то беше почти мъртво. Дойдох до заключението, че причината за упадъка и отстъплението беше духът на завист, гордост и разложение, който господстваше в нас.

Тогава реших да вдигна Сдружението на крака. Името „Тайнствената Сила“ беше започнало да предизвиква опасения и страх между хората. Затова отначало помислих, че трябва да го сменя. Как трябваше да стане това? С помощта на парите. Постарах се много да използвам тази сила и постигнах успех заедно с моя най-добър съдружник, нашия брат Авраам Авиуд. Ние и двамата сме от потомците на деветимата основатели.

С него се свързахме лично и с писма с други наши братя наследници на същия ръкопис и тази идея беше одобрена. От тогава двамата приехме тази задача – да осъществим този копнеж, да постигнем целта си, спечелвайки отзивчивостта на някой богат човек от дейните членове на „тайнствените“, който да подкрепи нашето начинание и да ни снабди с голяма сума пари.

Отидохме в Германия, където не постигнахме успех. Преместихме се в Италия и Франция, постоянно препъвайки се в различни пречки. Те унищожаваха нашите усилия. Не получихме подкрепа за осъществяване на намеренията си и се върнахме в Русия, за да съобщим за това, което се беше случило на един богат човек, който ни беше дал пари. (46). Този човек, притежаващ възхитително усърдие и желание да възвърне славата на Сдружението, беше работил с ентусиазъм за издигане на доброто име на евреите и за да съхрани и върне достойнството на нашата нация и религия. След като ни окуражи, той ни изпрати в Лондон, столицата на Англия.

Ние бяхме трима: Авраам Авиуд, Моят син Авраам и аз. Решихме, че е подходящо да се свържем с човек на име Джон Дезагюлиеи с един ученик или наш другар - Джордж, на когото не знаехме второто име. След като проучихме характера и вярванията му, ние се сприятелихме с него, като му обяснихме плановете си. Дезагюлиенамери добра възможност в този план да осъществи собствените си религиозни цели. Той подкрепи Леви и му обеща помощта от която има нужда, като дори каза: „Трябва да съборим Католиците. Не трябва да отстъпваме, докато не ги съсипем.“ Леви се довери на новия си приятел, въпреки че не познаваше докрай истинските му намерения.“

Йонас каза: „Не смятам за необходимо да повтаряме това, което видяхме в първата част, засягащо съгласието, постигнато между петимата: Леви, Дезагюлиеи другарите им. Тяхната среща, измамата на Дезагюлие, който взе от Леви ръкописа на английски, съгласието им относно името на Сдружението – Свободно Масонство, постигнато на 25 август 1716 година. Както и да говорим за съвместната им среща на 24 юни 1717 година със сдруженията на архитектите и строителите в Лондон с новото име, за произхода на спора и влошаването на сблъсъка между Леви и Дезагюлие, заради отказа му да върне ръкописа и завършека на сблъсъка с изчезването на Леви и изземването на всичките му документи.

-------------------------------------------------------------------------

(45). Йонас: Този, който пише, е мой предшественик, Йосиф Леви

(46). Авраам Авиуд каза: Богатият човек не даде разрешение името да бъде споменато в тази история.

Глава двадесет и девета

Подробности от убийството на Йосиф Леви и за това, което се случи после.

Йонас продължи разказа си: „Нашите двама праотци – двамата Авраамовци (49) казаха: Както каза Авраам Леви основополагащите условия, за които се споразумяха моят баща и Дезагюлие,бяха: Леви ще получи президентския пост и първата ложа ще се казва „Ерусалимска ложа“ (50), като спомен за Главния Храм. Дезагюлиеприе тези две условия. Въпреки това, на голямото събрание, състояло се на 24 юни 1717 година, мнозинството беше на страната на Дезагюлиеи Андерсън. (51) В резултат на това двамата направиха заговор против Леви, убиха го и ограбиха документите му.

Нямаме доказателства срещу когото и да е, но решихме да си отмъстим на Дезагюлиеи ученика му Джордж. Убихме втория. Не успяхме да убием Дезагюлие, защото един от нас, Авраам Авиуд се разболя.“

Йонас каза: „Тук са подробностите, прочетени в първата част и за това няма нужда да ги повтаряме.“

Ето и разказът на друг наследник – Авраам Авиуд, притежател на този ръкопис: „След смъртта на Авраам Леви, почти веднага след смъртта на баща му (както се вижда от семейното дърво на праотците, от Йосиф Леви до Лоурънс), аз не съм се отказвал от задачата да си отмъстя на Дезагюлие. Обаче се почувствах самотен и слаб да осъществя тази идея и тъй като не исках да умра без да удовлетворя копнежа си за отмъщение, потърсих друг начин. Избрах пътя на моралното отмъщение, което има може би по-голям ефект от кървавото отмъщение. Друг от потомците на един от основателите, чието име беше Адонирам Давид (потомък на първия Адонирам), по това време живееше с нас. Живееше във Франция и притежаваше огромно богатство. Той имаше еврейски ръкопис от предците си. Посетих го и споделих с него подробности от събитията. Решихме да изобличим пред правосъдието Дезагюлиеи за двете престъпления – убийството на Йосиф Леви и кражба на документи и да протестираме лично пред него. Заплашихме го, уведомявайки го, че Леви беше наш другар и един от нас, деветимата потомци на деветимата основатели. Изтъкнахме, че се основаваме на факта, че деветте ръкописа, включително моят и този на Давид Адонирам, се отнасят за една и съща история и че Йосиф Леви е потомък на Моав Леви. Обвинихме направо Дезагюлиеза конфискацията на ръкописа на Леви, заедно с английския превод. Предупредихме го, че сме решили да жертваме всичко по силите си, за да запазим тайната на Сдружението в наши ръце според препоръката и желанието на нашите предци. Дезагюлиесе призна за победен, когато се сблъска с моралната и физическа сила на Адонирам и заплахите предизвикаха голям страх в сърцето му. В резултат той се подчини на исканията на Адонирам.“

----------------------------------------------------------------------------

(47). Дезагюлиепринадлежеше към сектата на протестантите, които изпитваха най-голяма враждебност към Католическата църква; така се разбраха истинските му намерения да разруши Католическата църква.

(48).Разказвачът в тази глава.

(49).Авраам Леви и Авраам Авиуд

(50).Йонас: На 24 юни 1717 името на Храма беше сменено с името Ложа.

(51).Става ясно, че Андерсон е бил близък приятел на Дезагюлие, който му е показал конфискувания ръкопис, от който са приели новите закони на Свободното Масонство (Зидарство).

Глава тридесета

Условия и изисквания, които Адонирам наложи на Дезагюлие.

Адонирам изговори:

1).Главното, висшестоящо ръководство остава в наши ръце. Аз ще бъда един от главните ръководители.

2).Всички символи, знаци, докосвания, думи и норми, наложени от нашите предци основатели, ще бъдат почитани и спазвани без да претърпяват промяна или да бъдат преработвани. Все пак ще бъде разрешено допълването на нови.

3).Думите, наложени от нашите предци и основатели през 43 година, както и от техните наследници, ще останат непокътнати.

4).Главната хазна ще бъде в наши ръце. Аз ще разполагам с две хиляди лири стерлинги дарение за Сдружението.

5).Няма да бъдат издадени в писмена форма нито вътрешни, нито външни закони, докато аз не ги видя и одобря. В основата си те трябва да са в съгласие с тези на Масонството на нашите предци, с изключение на законите. (52)

6).(Тази точка е включена от Дезагюлие като отдаване на почит към Адонирам заради дарението му). Сдружението ще пази спомена за Адонирам, утвърждавайки името му между свещените думи или основавайки ритуал с неговото име. Така ще обезсмъртим неговото име (Адонирам) и това на неговия праотец и основател. Давид Адонирам отвърна на това, казвайки: „Тогава моля да установим (53) ритуал на името на Мисраим, един от древните ни предци, който извърши велики дела в полза на Сдружението.“

7).Ще възложим работа на Авраам Авиуд според неговите възможности, защото той е наследник на един от основателите.

8).Името Ерусалим, както пожела Йосиф Леви, ще бъде запазено за първата и върховна ложа в памет на Главния Храм (54).

9).Изключено е всякакво брожение. Ще се избира главна комисия от петима началници, съставена от заможни евреи, в съответствие с точка 1. (55)

10).Решенията на Сдружението няма да влизат в сила преди да бъдат подписани от споменатата комисия или от мнозинството от членовете. Така ще бъде и с решенията, одобрени тук в Лондон. Ако обаче броят на Ложите нарасне и Сдружението се разшири, подписите на Комисията ще бъдат необходими само за значими неща. Извънредни решения и такива с местно значение могат да бъдат одобрявани от извънредни комисии, избрани за тази цел. (56)

11).Тъй като е наше морално задължение да връщаме към живот спомена за тези, които с делата си са облагодетелствали Сдружението (между основателите, предците и техните наследници), аз моля името на Товалкаин, племенник на нашия основател и предтеча Хирам Авиуд, да бъде записано заедно с думата ВООЗ като една от святите думи на Сдружението докато то съществува.

Всички тези изисквания бяха изпълнени и записани. Така ръководството на Сдружението остана в наши ръце. (57)

Авраам Авиуд каза: „Неуспехът, който претърпяха усилията на Дезагюлие, ми донесе голяма радост, както и на Адонирам. Ние го счетохме за заслужено отмъщение заради Йосиф Леви и огромна утеха за целия еврейски народ.“

Йонас каза: „Благодарение на Бога ние завършихме нашата мисия да направим известни тайните на историята за произхода на Масонството, основано от предците ни и подробностите за събитията в съответствие с предходните глави. Така изчистихме нашето виждане и нашите сърца от тъмнината, която ги покриваше. Всичко стана известно и светлината избликна от мрака.“

За да дадем повече данни на читателя относно еволюцията на Масонството след 1717 година, когато нашият праотец Леви промени името „Тайнствена Сила“ на „Масонство“, ние продължаваме с подробностите от събитията и в следващите глави.

--------------------------------------------------------------------------

(52).Йонас: Законите, наложени от Дезагюлие и Андерсън всъщност бяха одобрени от Адонирам. След смъртта му претърпяха някои поправки и добавки.

(53).Самуел, син на Йонас: До днес все още съществуват някои ритуали, създадени заедно със Сдружението.

(54).Самуел, син на Йонас: След смъртта на Давид Адонирам името на Главната Ложа беше променено от Дезагюлие и Андерсън на „Великата Ложа на Англия“, за което те настояха на 24 юни 1717 година.

(55).В ръкописа не се споменават имената на членовете на Комисията, с изключение на на това на Давид Адонирам.

(56).Самуел, син на Йонас: Тези комисии се разпространиха във всички страни и по-специално там, където имаше много протестанти, принадлежащи на сектите, изпитващи най-голяма омраза към Католицизма и където съществуваше юдейско влияние.

Глава тридесет и първа

Присъединяването на Йонас към новото Масонство. (58)

Йонас каза: „Бях предопределен за един от наследниците на тази скъпоценна история и да разкрия на света скрити до сега ужасяващи тайни. Те бяха скрити дори от тези, които заслужаваха да ги знаят – самите Масони.

Бог ме вдъхнови да приема религията на Исус, оженвайки се за жена християнка, на която съм изключително благодарен за разкриването на тези тайни и за обръщането ми към християнството. И двамата разбрахме, че няма да имаме никаква изгода, ако не съпоставим и уподобим Масонството на нашите предци с новото Масонство. За да постигна това, се почувствах длъжен да се присъединя към него.

Влязох с голям ентусиазъм и решен да водя действен и ревностен живот. В Сдружението не бях просто обикновен член, а наблюдател и старателен изследовател. Следователно, докато напредвах в ритуалите, нормите, думите, принадлежностите, знаците, стъпките, докосванията, движенията не ме изненадваха, защото в своята същност те бяха еднакви с тези на Масонството на Агрипа и на новоприсъединилите се.

Когато представих молбата си, те нямаха изисквания. Като че ли основното беше да платя цената на членството, без да бъда подложен на предварително разследване. Те завързаха очите ми и ме отведоха в стая, осветявана от слаба светлина. След това свалиха превръзката. Настойникът ми каза : „Чакай тук и мисли за вечността. Пред себе си виждаш човешки скелет, череп, стихове от Писанието и т.н. “ (59) Тогава си помислих, че новите братя както изглежда, са се усъвършенствали в хитростите и така са надминали прледците ни.

Когато настойникът ми се върна, попита: „Готов ли си да се сблъскаш със скърбите и нещастията от опасностите?“ Аз отговорих: „Аз съм роден за това.“ Той взе от мене парите, които имах и някои други метални неща и ме остави. При мене дойде друг член, съблече якето ми и нави крачола на левия ми крак до коляното. Оголи дясната ми ръка. Отвори яката ми, откри гърдите ми, завърза въже около врата ми и и се отдръпна.

Настойникът ми се появи отново, затвори очите ми, отведе ме на определено разстояние и ме накара да спра. Разбрах от разговора на мъжете от комисията, които бяха около мене, че се намирам срещу вратата на Ложата. Чух някои изречения, засягащи моето преминаване от мрак в светлина и това, че вече съм насочен в пътя на разума.

Забелязах, че много възмутителни ритуали са били прибавени след смъртта на Адонирам.

Тогава ме дръпнаха към вратата и усетих меч върху врата си. (60) Някой ми каза: „Какво усещаш върху врата си?“ Аз отговорих: „Като че ли меч.“ Президентът каза: „Ти, който се присъединяваш към нас, трябва да разбереш, че този меч те заплашва в случай, че не запазиш тайните. Ако ни предадеш, ще те убием с меча.“ (61)

След тези и други подобни смешни действия, които не заслужават внимание, ме преведоха през три последователни обиколки, по време на които чувах шепот от силно страдание, викове на страх и удари с меча. Задаваха ми някой наивни въпроси. После ме накараха да пия оцет. Оцетът не е записан в документите на нашата История. Обаче, тъй като причината за основаването на Сдружението беше появата на Исус, използваните символи бяха, за да Му се присмеят. Така оцетът е измислен и добавен от новото Масонство, но той завършва веригата от подигравки с Исус.

След трите обиколки, с постоянно завързани очи, те ме отведоха до една врата, като ме накараха да почукам три пъти и да се помоля да бъда един от „Синовете на Вдовицата“ и да бъда с тях, за да я подкрепям.

Тогава, след като ми зададоха някои досадни и неприятни въпроси, те ме „очистиха“ по техния начин от нечистотата ми, измивайки ръката ми. „Изчистиха“ ме отново и чрез лесно запалимо вещество. Прекараха ножица над ръката ми като че ли, за да пролеят кръвта ми и желязна пръчка, с която сякаш ме изгарят. С тези действия символизираха моето запечатваме с Масонския печат. (62)“

„Йонас каза: „Знае се, че трите обиколки са символ на трите пътувания на нашите предци основатели, когато търсеха техния Президент, Хирам Авиуд. Никой, освен деветимата основатели, не знае тази истина, както и Дезагюлие и Андерсън, които отнеха ръкописа на Леви, но бяха заставени да го скрият.“

Всички Масони и след това продължават да вярват, че трите обиколки означават трите пътувания на Хирам Абиф и всичко, което е преживял пред трите врати на Соломоновия Храм.

Когато приключих с обиколките, Президентът ми заповяда да се приближа към „храма.“ (63) Заведоха ме по-близо. Президентът ме научи да правя първия знак, чрез който изобразяват промяна. Вместо да сложи ръка над главата и след това да я спусне с отворена длан към гърлото, той започна този път с полагане на ръка върху гърлото и т.н.

Преместиха крака ми, така че се образува ъгъл. (64)

Накараха ме да вървя три стъпки напред. (65)

Сложиха ме да коленича, като поставиха коленете ми във форма на ъгъл.(66)

Тогава ме накараха да кажа клетвата, за която, след като се изкачих до по-високи степени и се срещнах с по-висши Масони, разбрах, че никой не й отдава значение. Текстът на клетвата, както и ритуалите се меняха в по-голямата част от Ложите, но името на Бога изобщо не се споменаваше. Аз твърдя, че голям брой хора, не принадлежащи на Масонството знаят много от тези знаци и символи от изявленията на велики Масони, напуснали Сдружението, отричайки се и осъждайки сплетните и позора в него; те обявяват ненавистта си срещу онези, които са си присвоили изключителното право върху тези тайни, и се подиграват на другите масони, наричайки ги „братя.“ (67) Те се подиграват на всички масони без страх и срам – от най-големия старейшина до най-невежите.

След края на клетвата, Президентът прочете и някои предупреждения към мене. Отвързаха очите ми и развързаха въжето от врата ми. Незабавно възпламениха запалителните вещества, които ме заслепиха. Видях, че всички братя извадиха своите мечове и ги протегнаха над главата ми, като насочиха ножовете си срещу гърдите ми. Помислих си: Каква полза има от тези незначителни, нищо не означаващи неща, които са прибавили към тази „история?“ Запазих мълчание до края. Научиха ме на „допира за поздрав.“ Беше същият, който са използвали предците ни. Обаче значението му беше променено; от обикновен поздрав, на знак, означаващ: „Кажи ми тайната дума.“ Единият започваше с първата буква, другият отговаряше със следващата и така до края на думата. Тогава ми обясниха, че съм на три години и ме научиха на нови движения и специални славословия, които не съществуваха в нашата история. Завързаха покривалото около врата ми (това беше от времето на предците), потвърждавайки, че съм чирак при масоните.“

------------------------------------------------------------------------------------------

(57).Йонас: Главното управление продължава да бъде в ръцете на евреи, а второстепенното – в ръцете на фанатични протестанти анти-католици.

(58).Самуел, син на Йонас: Моят баща не е изяснил с какво име е влязъл в Масонството – като Йонас или Джеймс (това, което е приел при обръщането си към християнството).

(59).Това са нови допълнения. Завързването на очите съответства на степента на Хирам.

(60).Тук си помислих: Колко скоро дойде моят час!

(61).Йонас: В Масонството на предците ни, ритуалът с меча отговаря единствено на степента на Хирам.

(62).Йонас: Става ясно, че някои от тези ритуали са присъствали в масонството на предците ни, други са били добавени. Все пак, след 1810 година, много от тези действия са отменени, а други са добавени.

(63).С думата „храм“ в новия орден се назовава мястото, където стои Президентът.

(64).Това не е съществувало в Масонството на предците ни.

(65).Същите древни три стъпки.

(66).Също допълнение.

(67).Преводачът от испански: Някои изследователи, между които и големия историк, преподобният Луис Чехо, са написали подробности, засягащи тайните на Масоните: знаци, термини, докосвания, облекла, стъпки, поздрави, цели, действия и други. Те са ги знаели от действията и изявленията на самите масони. Обаче произходът, датата и основателите не са им били познати до публикуването на този ръкопис, преведен от френски на арабски.

Глава тридесет и втора

Изкачването на Йонас до втора степен: Събрат-занаятчия.

При тази степен съществуват множество движения и допълнителни неща. Вместо три, ударите с чук са шест; същото е с обиколките, рисунките, символите и други неща, които биха отегчили читателя, ако ги опишем всичките. По тази причина ще посоча ритуалите при тези степени накратко.

Докато се издигах в занаята на масон и минах от чирак към Събрат-занаятчия, аз сам се хвалех, но братята ми ме поздравяваха още повече, особено ковчежникът, който повиши вноската и (със сигурност сърцето му приветстваше всъщност съкровищницата) от радост приветствията и всички удоволствия се съсредоточаваха в пари, в злато!

Те ми показаха като обобщение на тези зрелища една звезда, която наричаха „Сияйна Звезда.“ Тогава си спомних за „Източната Звезда“ в Масонството на нашите предци, която символизираше звездата на магьосниците. Ето защо, в новото Масонство името „Великият Изток“ е дадено на всеки масонски клуб във всяка държава; също и президентският съвет в ложата е отбелязан като „Дирекция на Изтока.“ Всичко това е запазено в новото масонство в чест на основателите от Давид Адонирам, Дезагюлие и Андерсън, в съответствие с написаното в предходните глави.

Докато разговарях с Брата „Водач“ (седма степен), се опитах да го изпитам със следния въпрос: „Можеш ли да ми кажеш нещо за основателите и създателите на тези инструкции, знаци, символи, инструменти?“

Той отговори: „Защо ме питаш кой е основал Масонството? Това не се знае и до днес.“ Аз се усмихнах: Той ми каза: „Защо се усмихваш?“Отговорих му: „Как може да си част от някакво общество, без да знаеш кой е негов президент и основател?“ Тогава той ми каза: „Ела с мене и попитай Президента на Ложата.“ Отидох с него и попитах Президента. Той отговори: „Това е въпрос, който един Събрат-занаятчия не трябва да задава.“ На което аз отвърнах лицемерно: „Един ден този Събрат-занаятчия трябва да знае това, което не се знае, за да го открие на другите, не е ли така?“ А той ми отговори: „Опитай тогава да се издигнеш.“

Глава тридесет и трета

Йонас се изкачва до трета степен: Степента на Майстор Хирам

Йонас каза: „Това е най-високата степен, ако погледнем едновременно от историческа, символична, въображаема и трагикомична гледна точка.

Както разбрахме, тази истинска история, заедно с тайните на основаването на Сдружението, е монополизирана от деветимата основатели и техните наследници или потомци. Масоните – древни и съвременни – играят в тази степен подигравателно представление и всички вярват, че възпроизвеждат смъртта и възкресението на Хирам Абиф, архитект на Храма на Соломон. Истината обаче е, че без изобщо да знаят, те възпроизвеждат смъртта и пробуждането на Хирам Авиуд, основател на Сдружението. Те въвеждат в церемонията най-подигравателните и пренебрежителни действия по отношение на смъртта и възкресението на Исус.

Въпреки че знаех какво трябва да изтърпя поради същността на изпита и измамата, на които щяха да ме подложат докато се издигам в тази степен, аз реших да подам молба за нея с цел да завърша тази „история“, защото новото Масонство (това от 1717 година) е всъщност допълнителна част към старото Масонство на предците ни. То е като негова дъщеря, чието съществуване сме предопределили.

Моята молба беше приета.

Подробното изброяване на действията, събитията и изказванията по време на ритуала би заело повече от десет страници; предпочитам да ги пропусна, защото това ще отегчи всеки, който чете, пише или свидетелства за тях.

Вече е потвърдено, че движенията, докосванията и термините, сътворени от нашите предци – Ирод Агрипа, Хирам Авиуд и седмината им другари, още съществуват в Сдружението. Но са добавени много позорни и клеветнически обреди. Например: спряха ме, завързаха ме с въже, караха ме да вървя на заден ход, допираха меч до гърдите ми, съблякоха ме, подиграваха ми си (както на тях са им се подигравали), зададоха ми безброй коварни и измамни въпроси и т.н.

Странното беше, че по-късно ние всички се смяхме над тези заблуди, говорейки помежду си: „Създателите им трябва да са били много умни, колко жалко, че не можем да се запознаем с тях!“ Аз мълчах и се смеех само вътрешно.

За да сравня древното със съвременното Масонство, аз извърших няколко проучвания за тези ритуали в някои Ложи, разкривайки че обредите, макар и видимо различни, в основата си са еднакви – всички прикриват коварство, заблуда, подигравка и насмешка.“

Глава тридесет четвърта

Изкачването на Йонас към следващите степени до 18-та.

Не сме виждали в нашата еврейска история нито едно име за степените от 1 до 33. Само петнадесет от тях имаха титли.

Разбрахме, че нашият предтеча Мисраим, един от старите Президенти и осмината му другари са създали тези звания, за да се подиграят с Исус.

Водачите на съвременното Масонство (от 1717 година) – трима евреи и трима протестанти - са постановили други звания, допълнения, разновидности, други привлекателни и любопитни неща, които накараха мене и съпругата ми Джанет да мислим, че протестантите, които ръководеха новото Масонство, бяха по-лукави и враждебни срещу католицизма, отколкото евреите. Потвърждавам това с факта, че в повечето протестантски държави, управлението на Ложите е по-скоро в ръцете на протестантите, отколкото на евреите.

Аз се издигах към споменатите степени много бързо, като плащах съответната цена без да се оплаквам. Правех това именно заради моята цел да завърша тази История. Сигурен съм, че никой не би ме упрекнал за това, че пропуснах детайлите на тези измамни ритуали, с които само бих си изгубил времето. Целта ми не е такава. Ние сме преситени от заблудите на нашите предци-основатели и на техните наследници; с техните лъжи и фанатизма им, лукавството и измамите им. Объркването и смутът в редиците на членовете на Сдружението, тайнствените синове на Вдовицата и другите синове на оригиналната секта са ни достатъчни.

Защо не разкриват истинските си намерения – да нападат Исус? Няма ли да е по-достойно да се борят открито с християнската религия, въоръжени с принципите си?

Без съмнение, те самите знаят, че принципите им не са благородни.

Глава тридесет и пета

Изкачването ми до 18 степен – тази на розовия кръст (розенкройцери). (68)

Реших да завърша похода си едва когато осъществя нашата обща цел със съпругата ми.

Предпочетох да бъда в крак със съвременните тайни на тази степен, защото вече се наричаше „кръст на розата“, докато името й в нашата История беше „Надареният.“ Името „Кръст“ принадлежеше на 31 степен.

Платих цената на издигането и измолих степента – молбата ми беше удовлетворена. Колко голяма беше радостта ми! Приготвях се сам да се изкача по тази стълба на „слава“, „почест“, „блаженство!“

Получих тайните на 18 степен – знаците, символите, нормите и различните видове дрехи. Бидейки вече един от носителите на кръста, аз го вдигнах на рамо и закрачих с него. (69) Започнах да броя допълненията, които новите водачи бяха добавили към оригиналните. Бях изтощен преди да съм ги преброил всичките. В тях се откриват безброй измами. Пълни са със смешни акробатики. В тази степен не намерих нищо от това, което нашите предци са създали, с изключение на четирите букви: „INRI”, които означават: „Исус Назарянинът, Цар на евреите.“ Те ги бяха възприели от надписа върху кръста, на който Исус беше разпънат; с тях искаха да Му се подиграят. Това изречение беше наложено от Леви и Адонирам в договора им с Дезагюлие.

Всичко, което видях при тази степен, бяха нови измами, прибавени към старите.

Членове на Ложата, на която принадлежах, бяха почти изцяло привърженици на Дезагюлие и Андерсън от протестантите; по-точно от протестантската секта, изпитваща най-голяма омраза към Католицизма. Разбрах тази истина в събранията, където бяха представяни някои предложения и решения да бъдат нападани папата и сътрудниците му. Въпреки че тези неща ни разделяха на две групи – едните бяха „за“, другите - „против.“ Усещах изблик на враждебност към религиите. По-голямата част от членовете проповядваха анти-религиозен дух и се подиграваха на религиите и на набожните хора. Междувременно, някои от тях, между които и аз, образувахме, макар и малка, група за съпротива.

Считайки, че моето обръщане към християнството беше следствие от молитвите и застъпничеството на съпругата ми и знаейки, че в същността си тя беше умерено религиозна, аз потърсих мнението й за тези тайни. Нейното мнение и съвета й са записани в следващата глава.

---------------------------------------------------------------------------------

(68).Самуел, син на Йонас: Става ясно, че този, който продължава разказа, е моят баща Йонас.

(69).Йонас: Усетих глас вътре в мене да ми казва: Вземи кръста си и ги следвай.

Глава тридесет и шеста

Съветите на Джанет към съпруга й Джеймс (Йонас) за това, че той вече не трябва да общува с враговете на Църквата в Рим.

Преди да каже каквото и да е, жена ми поиска да й разкажа за всички усилия и заговори, които масоните са планирали срещу Католицизма.

Разказах й как, при постоянните си контакти с великите масони, съм открил, че между тях в Ложите има три групи: едните нападат К

атолицизма, другите – всички религии, а третите, които са съставени от хора, принадлежащи на първите две групи, се борят в политиката, за да придобият и упражняват светска власт.

Тогава жена ми каза: „Джеймс, твоето присъединяване към новото Масонство не беше за да окажеш подкрепа на враговете на религиите, нито за да подкрепиш която и да е религия, а както решихме в началото, за да го изследваш и сравниш с Масонството на предците ни и то с цел да довършиш записаната история.

От текстовете й и двамата разбрахме недоразумението и смущението, настъпило, когато твоят прадядо заедно с Дезагюлие смени името на Сдружението. Според това, което ми разказа, между нас протестантите съществува секта, свързана с евреите (твоите роднини), чиято цел е да събори това, което нашият Христос (славата да бъде Негова) е изградил и да унищожи Католицизма и римската църква. Такива са принципите на Дезагюлие и Андерсън. Моите родители и аз самата, скъпи Джеймс, не сме от тази секта. Да, ние сме протестанти, но далеч нямаме намерение да разрушаваме римската църква. Чуй какво ще ти кажа: Ние вярваме, че Исус е нейният създател и Той е казал, че тя няма да падне. Трябва да имаш нашата вяра, въпреки предавания от поколение на поколение бунт срещу властта на римския папа, който сме наследили от родителите си.“

Скрихме в сърцата си твърда вяра, че църквата на Свети Петър е истинската Църква на Исус. Нито аз, нито моите родители някога сме мислили да се съюзим с враговете на Църквата. Ти, който сега се обърна към Исус чрез моето застъпничество, трябва да приемеш принципите, които наследих от родителите си.

Бъди внимателен, работейки с тези две секти: тази, която напада Католицизма в частност и другата, която напада всички религии. Бъди внимателен, за да не паднеш в капаните им. Откакто ме послуша, прие моята религия, обикна ме и се ожени за мене, бих желала винаги да продължаваш твърдо с мене в християнството, обещанията си и твоите нови принципи. Продължи по пътя, за да завършиш изследването, заради което влезе в новото Масонство; за да успеем да удовлетворим копнежа си да открием истината и да се отречем от злото, за да разсеем мрака, когато по-късно вратите на светлината ще се отворят пред завързаните очи, за да могат да се ориентират в пътя на истината. Там, на върха на масивната планина на действителността, светлината ще озарява всичко и ще води всеки объркан човек и всеки смутител.“

Глава тридесет и седма

Моето издигане до другите степени – от 19 до 33.

Йонас каза: От своите изследвания научих, че издигането до най-високите степени изисква преди всичко да се плати цената за записването – цена, която варира според степента; изисква и деятелност, ревност и работа в полза на принципите на Сдружението и осъществяването на целите му. Аз вършех най-лесното, преструвайки се, че работя, и спестявах достатъчно пари, за да плащам за съответните записвания.

Аз измолих изкачването към по-високите степени, плащайки за 11 степени – от 19 до 29 включително. Познавах тайните, облеклата, термините, движенията и знаците, съответстващи на тези степени. Всички тези ритуали не представляват интерес, защото са подобни на онези от началните степени – подобни по своята измамност и нелепост.

Спестих и сумата, необходима за достигане до 30 степен. Молбата ми беше удовлетворена и достигнах до желаната степен. По същия начин, не закъснях да достигна и до следващите степени – 31, 32, 33. Така възрастта ми стана безкрайна. Тогава си спомних, че това беше записано от предците на моята майка Естер, които се опитаха с такова решение да се подиграят с Възкресението на Исус, с Неговото издигане и вечния Му живот.

Така завърших изкачването си до „висшата“ степен на „издигане“ и достигнах „Небесните врати.“ По този начин стана възможно и да бъда приет като човек от класата на ръководителите на „свободата!“ Въпреки превъзходството на моята висша степен, аз не знаех откъде идват най-важните заповеди. Сам Президентът на нашата Ложа не знаеше техния произход. Видях, че президентите на всички Ложи бяха подчинени на тези заповеди, които получаваха по тайнствен начин.

Например: „Изпълнете височайшата заповед, както ние осъществихме нашите, като извършите следното... “

Друг пример: „По височайша заповед ние трябва да положим всички усилия, за да направим това и това; съобразете се стриктно със заповедта и започнете...“

Друг пример: „По заповед на висшестоящите, знанието за които е забранено от Закона, трябва да започнете подписка за събиране на (такава и такава сума) пари, предназначени за разширяване на възможностите на Сдружението и неговите печалби...“

Всички заповеди бяха от този вид.

Тогава си спомних коварството и хитростта на нашите предци-основатели и техните наследници и забелязах, че деветимата им приемници са се усъвършенствали значително в изкуството на лъжата и лицемерието.

Не одобрявам думата „свободен.“ Тя трябва да бъде махната от речниците или поне срещу нея да бъде записано друго значение: „Тези, които обявяват, че са свободни, а всъщност са само роби, които получават заповеди от господарите си, за да вършат добро или зло.“ Въпреки че робите познават господаря си, а ние не знаем кой ни заповядва и се подчиняваме сляпо.

Колко съм благодарен на съпругата си Джанет за написаната от нея поема, в която оплаква свободата на масоните, които се подчиняват сляпо и укорява деветимата основатели и наследниците им, че са монополизирали тайните и са скрили главните ръководители.

Глава тридесет и осма

Предаване на тайните от страна на Джеймс (Йонас) на неговия син Самуел.

Джордж, внук на Джеймс, каза: Видяхме в това, което е записано по-рано, че тайните на Историята са преминали от основателите към сегашните им наследници – най-умните и сериозни между синовете им. Такъв е бил техния обичаен закон за наследяването – закон на достоен за презрение и сляп религиозен фанатизъм.

Когато обаче разберем какво е значението на тези тайни и на ужасяващата клетва, която деветимата основатели са утвърдили, сами са произнесли и са я наложили на наследниците чрез действията по приемането на тайните, когато видим тези странни и ужасни изисквания за опазването на тайните, сляпата вяра, че ако някой се противопостави на основополагащите закони или наруши и една дума от клетвата, ще умре с ужасна смърт и ще бъде „наказан от Бога“, твърдоглавието на нашите предци, свързано с основните закони, пълни с варварство, фанатизъм и лудост, няма да ни изненада.

Ето, видяхме как моят дядо Джеймс предава тайните на единствения си син (от първата си жена) и мой баща Самуел. Волята на дядо ми беше да завърши тази история, допълвайки я с взаимоотношенията между Масонството на предците ни и неговата „дъщеря“ - новото Масонство. За тази цел и за да изследва историята и тайните му в светлината на този ръкопис, той се е присъединил към Сдружението. Всеобхватните му проучвания са разделени от него самия на 22 разследвания.

Първо разследване.

Обръщайки се към сина си Самуел и читателите на тази история, Джеймс каза: Преди обръщането ми към християнството, аз следвах плана на предците на моята майка Естер, от която наследих ръкописа – защитавах тайните и вярвах в истината на това учение. Така продължавах, докато съдбата не пожела да се влюбя силно в Джанет, която беше християнка. Тя също изповяда голямата си любов към мене и се съгласи да ми стане жена при условие, че ще се обърна към християнството. Аз го направих и се оженихме. Тогава и синът ми (Самуел) от първата ми съпруга също се обърна към Исус.

Преди да мине и месец от сватбата ни, новата ми съпруга беше вече запозната с тази история. Начинът, по който се отнесе към нея, започна да формира в мене дух на негодувание към „Историята“ и нейните последователи, наследници на основателите. Този дух ми даде смелост да я публикувам на първо място заради доброто и спасението на християнската религия, а по-късно - и на цялото човечество. Жена ми настояваше толкова много, че успя да ме убеди.

Преди да започна публикуването, трябваше да разберем някои основополагащи тайни на съвременното Масонство, без които ползата от тази история нямаше да бъде пълна. Искахме по-специално да знаем дали тайната е останала с Дезагюлие и Андерсън и приятелите им или те са се свързали с други наследници, притежатели на еврейските ръкописи. За да изследвам това, влязох в новото Масонство и се издигнах до най-високата степен.

Предвид предстоящото ми пребиваване с мисия в Русия, аз изпълних дълга си да ти открия, сине мой, тази история и тайните й, защото се страхувах, че нещо би могло да се случи. Майка ти Джанет ще бъде твой съработник и ръководител във всичко свързано с тази история.

Второ разследване.

Джеймс към сина си Самуел: Сине, давам ти една история по-ценна от диаманти. Когато я прочетеш, ще разбереш нейното изключително значение. Предавам ти я с всичките й тайни. Ти няма да произнесеш страховитата клетва, с която аз трябваше да се закълна; ще видиш текста, както беше създаден и записан от предците ни – деветимата основатели на Масонското Сдружение. Те първи са се заклели и са я наложили на всички наследници на тази история. След като и двамата се обърнахме към християнството, ти няма нужда да се подчиняваш на тези заповеди. (70)

Сине мой, Самуел, трябва да знаеш колко големи са моята любов и уважение към майка ти Джанет; също така, че я обикнах още повече, понеже тя те осинови така любещо, все едно ти е истинска майка. Ти също трябва да я обичаш, да й се покоряваш и да й служиш в името на покойната ти майка, чиято душа сега е намерила утеха, като вижда твоята привързаност към тази майка. Трябва още повече да я обичаме, осъзнавайки нейната нежност, с която ни обърна към християнството и куража, който ми даде, за да публикувам тази „История.“

Свидетел съм на нейните неописуеми добродетели. Видях в нея любов, чистота, почтеност, интелигентност, истинска вяра и несъмнена благочестивост; видях себеотрицание, което покойната ти майка не притежаваше; видях в нея пестеливост и щедрост едновременно. Видях още, дълбоко вкоренено чувство за любов и дълг. Най-важната причина за моята безкрайна любов към нея обаче е нейната привързаност към тебе. Тя те възпита в благочестие и ти даде добро образование. Без нея не би могъл да притежаваш такова целомъдрие. Тя ти е майка, възпитател и покръстител в християнството. Едно от най-святите ти задължения е да я обичаш и да изплатиш дълга си към нея. Знам, че независимо дали съм тук или отсъствам, тя ще бъде вярна и ще ти бъде съработник. Преди всичко искам да не правиш нищо, преди да се посъветваш с нея. На свой ред, тя ще ти дава съвети, отнасящи се към тази история, както и свързани с всичките ти дела.

Трябва да добавим това наше събрание заедно с всичко, което казахме днес, към нашата история. Нека да запишем всичко. Сега, Самуел, прегледай отново тази история задълбочено, защото преди да потегля на път, искам да ти кажа една тайна от особена важност.

-------------------------------------------------------------------------------

(70).Бележка на преводача: Разликата в характерите на Джеймс (християнин) и на неговите предци (евреи) е впечатляваща.

Трето разследване.

Изненадата на Самуел, когато се срещна с тайните и коварството, докато четеше Историята.

След една седмица тримата: Джеймс, Джанет и Самуел се срещнаха.

Джеймс каза на Самуел: Вярвам, сине, че си прочел цялата история с голямо желание. Прекарал си много часове, изучавайки я. Това обаче няма значение. Същото стана и когато аз я получих от моя дядо Самуел (чието име носиш). В нея има всичко, което може да предизвика удивление, изненада и други чувства и да ободри сърцето на читателя, изпълвайки го с радост и удоволствие, защото е узнал тайните й. Може би невежите хора, тези, които имат беден ум и са недоверчиви, няма да могат да изпитат такива чувства. Обаче не вярвам, че има хора, които няма да проявят интерес към тези тайни.

Самуел каза: Татко, когато прочетох тази История, забравих всичко и бях като пиян от тези тайни, от тяхната злонамереност и коварство. Това са тайни, които, ако бъдат публикувани, ще доведат Масонството до катастрофа; ще накарат целия свят да трепери - Масоните и водачите на всички религии, особено християнската, когато узнаят за заговора срещу тях.

Джеймс каза: Запомни, Самуел, накратко това, което казахме. Аз от своя страна, ще запиша това, което ще последва. Елементите на това изследване ще бъдат систематизирани.

Четвърто разследване

Обобщение на коментарите за най-важните и анти-религиозни Ордени, които Джеймс откри на сина си Самуел.

Планираните погрешни тълкувания на трите думи: Свобода, Братство и Равенство.

Разбери сине, че влязох в новото Масонство, за да го сравня с Масонството на нашите предци - „Тайнствената Сила.“ С майка ти Джанет заедно решихме да се присъединя към Сдружението заради факта, че съвременното Масонство е допълнителна част към древното, заради пълното незнание на тайните и на окултните основи на това Сдружение от страна на масоните, заради радостта, която ще породи у мъдрите хора и историците знанието за крайъгълния камък на това учреждение.

Тя ми каза: „Ще нарека тази История: „Разсейването на мрака.“ Тъмнината обаче няма да се разсее, ако не проникнем в Сдружението, за да бъдем в течение на новостите в него, след като Леви промени името му.“ Така се присъединих към Сдружението и изследвах тайните му; така изпълних целта си.

Виж моите проучвания: видях всичко, което очаквах да видя, и имах достатъчно време за размисъл. Разбрах, че основният им публичен правилник е възприет от древния. Андерсън и Дезагюлие обаче му придадоха научен вид и общоприет стил, подходящ за всички читатели – масони и не масони.

Няма съмнение, че Давид Адонирам е сътрудничил с тях, както се вижда от неговите „условия.“ Нито аз, нито някой друг успя да види вътрешния правилник, защото беше монополизиран от главните водачи, наследници на деветимата основатели. (71)

Видях, че върховните разпоредби се разпространяват от водачи, непознати на тези, които ги изпълняват. Тези водачи на свой ред се подчиняват на върховни и напълно непознати власти, чиито заповеди трябва сляпо да изпълняват.

Разбрах, че древното Масонство закриля само юдейската религия. В съвременното, видях анти-религиозност с широки очертания, съсредоточени и насочени срещу християнството и в частност срещу Католицизма – анти-религиозност, вдъхновена от пълен нихилизъм.

Видях, че ръководителите на старото Масонство са хитри и коварни и нападат последователите на Исус. Водачите на съвременното Масонство, наследници на Дезагюлие и Адонирам, са от друга страна смесица от продажници: юдеи, които атакуват християнската религия и протестанти, които нападат Католицизма.

Новите водачи са не по-малко коварни от древните си предшественици. Те държат в ръцете си всички юзди на масоните. Играят си с тях както си пожелаят.

Накрая видях бедствия и катастрофи да застигат човечеството. Същото ще видиш и ти, Самуел.

От тази История ви става ясно, че Масонството на предците ни е било построено върху лъжи, измами, фанатизъм и поквара. От това са се зародили древните символи, архитектурни и строителни инструменти, с които сами са се въоръжили. С тези лъжи Ирод „намери“ древни книжа в ковчежето на дядо си и се случи всичко, което ви описахме по-рано.

Те съчиниха всички тези лъжи, за да прикрият деня, когато създадоха Сдружението и с измамите си постигаха успехи в продължение на векове.

Виждате също, че и в съвременното Масонство съществува същата измама, използвана от водачите сред членската маса на Сдружението. Сегашните, както и древните „Тайнствени“ вярват, че никой не знае какви са произходът, целта, времето и мястото на основаване на Сдружението. (72)

Масонството „Майка“ свързва всичките си стремежи с една единствена цел – битката срещу последователите на Исус. Масонството „Дъщеря“ излиза извън тези граници извънмерно. Тя действа за събаряне на престоли и унищожаване на духовни и светски власти, за да може да има пълно господство над света; одобрява и приема същите символи като Исус – свобода, братство, равенство. Това признаване обаче се оказва противоречащо и несъвместимо с истината.

Свободата на Исус беше умерена, щедра и плодотворна. Свободата на масоните е крайна, без граници, богохулна, измамна, разрушаваща характери, религии, благосъстояния, животи и семейства. Братството на Исус беше чисто и човечно. Той проповядваше сред хората общност от братя; налагаше им взаимна любов и ги отдалечаваше от омразата и злото. Масоните, сине мой, прилагат братство, изпълнено с егоизъм и привилегии. Сред тях преобладава личната любов – любов на отмъщение, разделения и непрекъснати сблъсъци. Станах свидетел на това как между тях властват предателство, враждебност, разбойничество, гордост, пошлост и нихилизъм.

Равенството на Исус е справедливо и позволено от закона и религията. В Масонството „Равенство“ означава изчезване на всякакъв ред. С това предполагаемо равенство, юздите на свободата отиват отвъд всеки закон, като създават пълно безредие и загуба на истинските ценности.

---------------------------------------------------------------------------

(71).Йонас: Аз, като един от наследниците, работих със същия правилник.

(72). Ауад Коури:Вижте отново превода на книжката „Два века Масонство.“ Там на страница 36 е споменат доктор Оливър, който казва: „Нашето Сдружение е съществувало преди сътворението на земното кълбо и е било разпространено между планетите на слънчевата система.“

Пето разследване

„Взаимопомощ“

Погледни, Самуел, моите изследвания върху „помощта“ в Масонството Дъщеря. (73) Тази дума не означава нищо друго освен изкусна, добре замислена клопка, обслужваща основателите на новото Масонство и второстепенните водачи, за да могат да уловят млади кандидати. Нашата „История“ не споменава сред тайните си думи това понятие - „взаимопомощ“, освен когато става въпрос за атакуване на християнската религия. Коварството на Дезагюлие и Андерсън ги вдъхновява да създадат този капан, за да привличат хора в Сдружението, като знаят, че всеки брат, когато става въпрос за помощ, е беден и се нуждае от нея. По тази причина те вмъкват в основния си правилник думата „помощ.“

Ако в началото някои братя са получавали някаква помощ, по-късно с нарастване на присъединилите се, в Ложите, разпространени по всички държави и територии, тази помощ започва да се губи докато изчезне напълно.

Чували сме много жалби от братя по повод липсата на грижи от страна на водачите, особено когато помощ е оказвана само на заможни братя. Помощта се продаваше и купуваше. Числеността на недоволните нарастваше. Те искаха прилагането на закона на Андерсън „Взаимопомощ.“ Накрая, те поискаха друга спогодба: или да се прилага законът на Адерсън за взаимопомощ, или да се поправи така: Който плати повече, ще получи по-голяма помощ.

Познавах мнозина, които загубиха работата си в търговията, правителството, индустрията и други професии. В същото време, за водачите им се оказа невъзможно да ги подпомогнат и те останаха безработни. Познавам и много братя, които нарочно унищожиха собствения си бизнес, очаквайки масонска помощ, която никога не получиха.

---------------------------------------------------------------------------------------

(73).Самуел: Както става ясно, Масонството Майка е старата „Тайнствена Сила“ от 43 година след Христос до 1717 година. Масонството Дъщеря е новото Масонство от 24 юни 1717 година насам.

Шесто разследване

Тайните и Главното ръководство

Сине, вярвам, че протестантът Дезагюлие завеща тайните на своите наследници-протестанти; Давид Адонирам пък ги завеща на последователите си, евреи. Наследството, от една страна е предадено без съмнение от Дезагюлие, който открадна ръкописа от Йосиф Леви (дядо на майка ми Естер); от друга страна, ръкописът на Адонирам несъмнено би трябвало и до днес да се намира в ръцете на наследниците му. Както и ние притежаваме ръкописа на Авиуд.

Обаче главните наследници на тези две групи (на Дезагюлие и Адонирам) продължават да наследяват същите основни тайни и да ги оставят на свой ред в наследство, като ги монополизират и се подиграват с братята си масони.