Златоуст: Матей, проповед XLV

Матей 13:10,11:

"Тогава се приближиха учениците Му и Му казаха: Защо им говориш с притчи? А Той в отговор им каза: Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено."

1.Когато четем тези редове братя, трябва да се удивим на сдържаността и скромността на апостолите; въпреки че са имали голямо желание да попитат нещо Исус, те са знаели, че трябва да изчакат подходящите за това време и случай. Затова не задават въпроса си пред всички. Това ни казва и Матей, когато пише: „Тогава се приближиха учениците Му ...“. Марк ни дава доказателство, че това не е просто едно предположение, като отбелязва съвсем ясно, че те са се приближили към Него „насаме“, отделно от другите: „И когато остана сам, ония, които бяха около Него с дванадесетте, Го попитаха за притчите." По същия начин трябваше да постъпят и братята Му, когато отидоха да Го търсят, а не показно да искат да Го изведат от стаята, където говореше на хората. Нека да се възхитим и на нежността и любовта, която учениците показваха към всички тези хора. Те се безпокояха повече за тях, отколкото за себе си и преди да говорят на Спасителя за себе си, първо разговаряха с Него за другите. Те казваха: „Защо им говориш с притчи?“, а не: Защони говориш с притчи? Ето така, при много от срещите, те засвидетелстваха голяма нежност към тези, които следваха Христос, както когато казваха: „... разпусни ги за да отидат по околните колиби и села и да си купят нещо за ядене.“ (Марк 6:32) и: „Тогава се приближиха учениците Му и рекоха: Знаеш ли, че фарисеите се съблазниха като чуха тая дума?" (Матей 15:10). Какво им отговаря Исус?

„Защото на вас е дадено да знаете тайните на небесното царство, а на тях не е дадено.“ Той говори по този начин, не за да изтъкне, че за другите съществува някаква предопределена, неизбежна необходимост, някакво различие, основано на случайност, а не на техния избор. Той искаше единствено да им покаже, че този народ сам беше причина за всичките си нещастия; че това откровение за тайните беше дар от небето и дело на милостта на Божия Дух. Това не означава обаче, че този дар отнема от човека свободата на личния избор, както става ясно от това, което следва. Вижте как, за да попречи на евреите да се отчаят, когато се видят лишени от дара, а на учениците – да се отпуснат, разбирайки, че са привилегировани от него, Исус показва, че това зависи от нас самите: „Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има.“ (Матей 13:12). Тези, макар и изключително неясни думи, ни дават възможност да видим, че у Бога има неописуема справедливост. Сякаш Исус Христос казва: Ако някой притежава плам и силно желание, Бог ще му даде всичко; но ако е студен, няма сила и не влага нищо от себе си, Бог също няма да му даде нищо:„...от него ще се отнеме и това, което той 'мисли, че има'“ - това не означава, че Бог в действителност ще му отнеме нещо, а че го счита недостоен за милостта и благоволението си.

Всеки ден ние постъпваме по същия начин. Когато видим, че някой ни слуша недружелюбно, че след като поискаме настоятелно да работи усърдно върху това, което му казваме, това не се случва, ние млъкваме. Защото, ако продължим да му говорим за това, ще навлечем върху неговото нехайство още по-сурово осъждение. Обратно, ако видим човек, който ни слуша с голямо желание, ние го окуражаваме още повече и с радост щедро даваме на душата му святите истини.

Съвсем основателно Исус Христос казва: „Това, което мисли, че има“, защото човекът в действителност няма това, което смята, че има. И за да обясни още по-ясно какво иска да каже с думите: „Защото който има, нему ще се даде, и ще има изобилие; а който няма, от него ще се отнеме и това, което има“, Той добавя: „Затова им говоря с притчи, защото гледат, а не виждат; чуват а не слушат, нито разбират.“

Виеще ми кажете: „Но те изобщо не виждат! Не трябва ли в такъв случай някой да отвори очите им?“ Би трябвало, ако слепота им не е по тяхно желание, а е като физическата – неволна. Но не – тя е желана от тях, те сами са я избрали. Затова Исус Христос не казва просто: „...защото те не виждат изобщо“, а „защото виждайки, не виждат нищо“ Слепотата им е предизвикана от злоба. Те видяха, че Исус Христос изгонва демони и казаха: „...Тоя не изгонва бесовете, освен чрез началника на бесовете, Веелзевул“ (Матей 12:24). Видяха, че единственото Му желание е да ги привлече към Бога и никога не е искал нищо друго, освен това, което Отец иска, и казаха: „Този човек не е Бога.“ Те оценяват делата на Исус Христос сякаш изобщо не ги виждат и чуват. Ето защо ще ги лиша от това предимство и ще им попреча да виждат и да чуват бъдещето. Защото си служат с предимството, което имат, за да си навлекат още по-голямо осъждение. Тези хора не се задоволяват само с това, че не вярват изобщо на Исус Христос, а Го опозоряват, клеветят и Му поставят капани, за да Го изненадат. Въпреки това Той не ги порицава за жестокостта им, защото не иска да прави живота им по-мъчителен чрез своите обвинения и упреци.

В началото Исус не им говореше по този начин. Дълго време им говореше открито и се изразяваше по-ясно. Откакто обаче умът им се промени от завистта, която изпитваха, Той вече им говореше само с притчи. След това, за да не разреши тази ужасна присъда да бъде считана като следствие на омраза или за чиста клевета и за да не могат евреите да Го укорят, че им е говорил тежки думи, защото е техен враг, Той цитира свидетелството на Пророка: „На тях се изпълнява Исаевото пророчество, което казва: “С уши ще чуете, а никак няма да разберете; и с очи ще гледате, а никак няма да видите. Защото сърцето на тия люде е задебеляло. И с ушите си тежко чуват, и очите си склопиха; да не би да видят с очите си, и да чуят с ушите си, и да разберат със сърцето си, и да се обърнат, и Аз да ги изцеля“ (Матей 13:14,15). Забележете приятели, с каква точност пророкът отправя този упрек. Той не казва: „Изобщо няма да видите“, а: „Ще видите и виждайки няма да видите изобщо.“ Както не казва и: „Изобщо няма да чуете“, а казва: „Ще чувате и чувайки, изобщо няма да чуете.“ Така че, те сами и доброволно са се ослепили, затваряйки очите си, запушвайки ушите си и закоравявайки сърцата си. Защото не само не чуваха изобщо, а чуваха изпълнени със злоба и огорчение. Пророкът казва, че правеха това „от страх да не би да се обърнат и да ги изцеля.“

2.Тези думи показват наличието на оформена злоба и умишлено, осъзнато намерение да се бунтуват срещу истината. Все пак, Исус Христос им предава този откъс от книга на един пророк, за да им даде още надежда и да ги привлече към вярата, уверявайки ги, че ако сами пожелаят да се обърнат, Той ще ги изцели. То е също като да кажеш на някого: „Ти не искаше да Ме гледаш и аз ти оставам длъжен; защото ако беше направил това, щях веднага да ти простя.“ Тези думи показват, че този, който говори, все още е готов да извърши това. Същото се отнася и за казаното от Исус тук: „...от страх да не би да се обърнат и Аз да ги изцеля.“ С тези думи Той им показваше, че все още можеха да се обърнат и да се спасят чрез покаяние и че търси не собствената си слава, а единствено тяхното спасение.

Ако изобщо не искаше да го чуят и да не намери повод да ги спаси, трябваше само да си мълчи и да ни им предлага дори тези притчи. Точно обратното – дори чрез неяснотата, с която притчите бяха забулени, Той се стараеше да предизвика и насърчи у тях желанието да се обучават от това, което се крие в притчите. Защото, освен всичко друго, ние знаем, братя мои, че в Езекиил 18:23 е написано: „Благоволя ли Аз в смъртта на нечестивия? казва Господ Иеова, а не по-добре да се обърне от пътя си и да живее?" Господ, за да ни накара да видим, че грехът изобщо не е следствие от същността ни, от някаква наша неотменима нужда или насилие върху нас, казва след това на апостолите си: „А вашите очи са блажени, защото виждат, и ушите ви, защото чуват“ (Матей 13:16). Тук Той не говори за телесните им очи и уши, а за тези на сърцето, защото те бяха евреи също както и другите. Те бяха възпитани в това да следват същите закони и церемонии. Все пак, пророчеството на Исая не се отнасяше за тях, защото душите и волята им бяха благоразположени като корени, които да произвеждат добри плодове. Ето, виждате как чрез това слово: „...на вас е дадено...“ Исус изобщо не определя съществуването на някаква неизбежна, съдбоносна необходимост; иначе не би ги нарекъл „блажени“ - ако не бяха вършили добро свободно, без каквато и да е принуда.

Изобщо не ми казвайте, за да оправдаете евреите, че понеже тези притчи са били неясни, те са имали извинение, че не са разбрали тайната, скрита в тях. Те са можели да се обърнат към Исус Христос насаме, също както направиха апостолите, за да потърсят от Него мъдрост и разбиране. Те обаче не пожелаха, защото им беше безразлично и бяха мързеливи. Те не само не искаха, а направиха и точно обратното. Те не само не вярваха на това, което им казваше Исус Христос, не само изобщо не искаха да Го слушат, а дори воюваха против Него. Те свидетелстваха, че изпитват към Него единствено погнуса и ненавист. Точно тази тяхна склонност отбелязва Исус, когато им предава укора, изразен от пророка. „Слушаха, изпълнени с жлъч.“ Тъй като апостолите бяха далече от подобна склонност, Исус Христос ги нарича „блажени“ и потвърждава казаното по-горе със следните думи:

„Защото истина ви казвам, че мнозина пророци и праведници са желали да видят това, което вие виждате, но не видяха, и да чуят това, което вие чувате, но не чуха“ (Матей 13:17) - тоест, моите поява, присъствие, глас, чудеса и предсказания. По този начин Той обявява учениците си за по-облагодетелствани не само от развратните евреи, но и от праведните, които някога спазваха древния закон. Нарича ги по-блажени от последните, защото те вече виждаха това, което тези предишните не бяха видели; хората, живели преди Исус да дойде в плът виждаха тези чудеса чрез закона, а сегашните – много по-ясно и то със собствените си очи.

Забележете как Исус тук ни кара да видим единството между Стария и Новия завет, като ни показва, че праведниците при стария закон не само са видели чрез вяра тайните на новия - освен това са пожелали пламенно, с огромна охота да ги видят и с очите си – това, което със сигурност не биха искали, ако Исус беше враг на Бога и беше отхвърлил закона Му.

„Вие, прочее, чуйте какво значи притчата за сеяча“ (Матей 13:18). След това Исус им обяснява това, което вече казахме: говори им за безразличието на едните и за силното желание на другите; за нерешителността на едни и смелостта на други; за любовта или презрението към богатствата. Дава им възможност да видят нещастията и бедите, в които попадат от една страна и за предимствата и облагите, които могат да спечелят от друга страна. След това преминава към множеството различни степени на добродетелност. Защото поради любовта си към хората, Той е поискал да им открие повече от един път за спасение. Не казва, че ако някой не носи плод стократно („А други паднаха на добра земя, и дадоха плод, кое стократно, кое шестдесет, кое тридесет" –стих 8), няма да се спаси изобщо; ще се спасят и тези които носят плод шестдесет и тридесет. Това Той казва с цел, за да видим колко е леко и естествено за нас да се спасим.

Ако не можете да останете девствени, живейте в християнски брак. Ако не можете да се откажете от всичките си богатства, давайте поне милостиня от това, което притежавате. Ако богатството ви смазва като непоносим товар, разделете го наполовина с Исус Христос. Ако не можете да вземете решение да Му дадете всичко, дайте Му половината или една трета. Тъй като Той ще ви направи свои братя и сънаследници, направете Го и вие също свой брат и сънаследник на земята. Всичко, което давате на Него, ще дадете и на себе си.

Не чувате ли какво казва пророкът: „...И да се не криеш от своите еднокръвни“ (Исая 58:7). Щом не трябва да мразите хората от вашата народност, независимо колко са малоценни и презрени, колко повече не трябва да презирате този, който освен, че ви е роднина по кръвна линия, има и върховна власт върху вас, защото ви е създал? Без да е получил нещо от вас, Той ви е дарил изумителни и много големи облаги, разделил е с вас имуществото си, дал ви е предварително непонятни и щедри дарения.

В такъв случай, не сте ли по-глупави и коравосърдечни от камъните, щом, след като Бог ви е обикнал толкова много, вие не искате да се научите да обичате другите, да проявите признателност за множеството облаги, с които сте били обсипани и да отхвърлите такива дребни неща, след като сте получили толкова велики неща? Той е поделил с вас небето, а вие не искате да споделите с Него част от тези земни блага. Той ви е обикнал без дори да види нещо добро във вас, примирил ви е с Баща си докато сте били още Негови врагове, а вие нямате и най-малка милост към този, който ви обича и ви е сторил толкова добро? Не е ли разумно преди да сте получили още небесното наследство, да Му благодарите предварително, че е благоволил да ви даде възможност да Му дадете нещо? Не знаете ли, че когато господарите получават дарове от слугите си или благоволяват да седнат да се нахранят на трапезата им, слугите се чувстват длъжни и вярват, че получават милост от тях? Тук става обратно. Не слугата кани Господаря на трапезата си, а сам Господ изпреварва и кани своя роб; и дори след това проявявате своята коравосърдечност и не поканвате на свой ред Господаря си.

Той ви е поканил първи под покрива си да се нахраните, а вие не Му отвръщате със същото? Облякъл ви е, когато сте били голи, а вие не Го приемате у дома си, когато като чужденец минава покрай къщата ви? Той първи ви е дал да пиете от чашата си, а вие не Му давате чаша студена вода? Наситил е душата ви със сладката и нежна вода на Святия Дух, а вие не се интересувате да облекчите жаждата на Неговото тяло? Дал ви е това небесно и духовно питие в момента, когато сте заслужавали само мъчения, а вие отказвате тази временна подкрепа, източник на която е Самият Той? Нима не смятате, че за вас е голяма чест да вземете в ръце тази свята чаша, от която сам Исус Христос трябва да пие, и да я доближите до устните си? Не знаете ли, че само на свещеника е разрешено да ви поднесе чашата с кръвта на Исус Христос? Исус ви казва: Аз не съдя строго, когато сравнявам величието на благата, които ви давам, с това, което получавам от вас. На драго сърце ще приема това, което ми дадете. Макар и да стесветски, няма да отхвърля дара ви и не искам от вас толкова, колкото сте получили от Мене. Не искам кръвта ви; искам само чаша студена вода.

3.Помислете какво представлява този, на когото давате да пие вода и треперете от страх при тази мисъл. Помислете си, че сте станали свещеник на Исус Христос, предлагайки Му със собствената си ръка не плътта си, а хляба си; не кръвта си, а студена вода. Той ви е облякъл с дрехите на спасението и е направил това чрез самия себе си. Облечете Го поне като облечете слугата си. Той ви е дал почетно място на небето; избавете Го от тази ужасна голота, в която Го виждате, и от студа, който понася. Той ви е направил другар на своите ангели, приемете Го поне в дома си. Исус ви казва: Когато се отнасяте към Мене дори само като към един от слугите си, никак няма да откажа да вляза в този дом, макар че за вас съм отворил небесата. Освободил съм ви от най-тежкия затвор, който е съществувал някога. Въпреки това, от вас не изисквам същата милост. Изобщо не искам да ме освободите от железните окови на затвора, а само да ме посетите там; това е достатъчно за да се утеша. Възкресих ви от ужасната смърт, в която се намирахте. Не такова нещо искам от вас; просто елате да ме посетите, когато съм болен.

В такъв случай, щом благата, които са ни дадени са толкова големи, а тези, които се изискват от нас са толкова незначителни и ние въпреки това ги пренебрегваме, какви ли ще бъдат наказанията и мъченията, които можем да очакваме? Не е ли вярно, че с основание сме осъдени на вечния огън, приготвен за дявола и неговите ангели, защото сме по-безчувствени от камъните? Каква е тази непонятна безсърдечност, след като сме получили толкова неща; а и след като ни предстои да получим още по-големи, ние оставаме все още робина златото, което скоро ще загубим, макар че го притежаваме? Толкова хора са дали живота си и са пролели кръвта си, а вие не искате да дадете дори някои излишни неща, за да се доберете до небето и да заслужите тези вечни корони? Какви извинения ще посочите, на каква прошка се надявате вие, които сте готови да изпразните хамбарите си, за да засеете земите си; вие, които сте щастливи, когато изпразвате ковчежетата си, за да дадете парите си назаем с висока лихва; но коитосте толкова алчни и жестоки, когато става въпрос да нахраните собствения си Господар, хранейки бедните.

Нека да помислим за това, братя; да помислим за това, което сме получили, за това, което трябва да получим и за това, което Бог ще ни поиска. Нека не държим вече сърцата си вързани за света. Да станем най-после чувствителни и състрадателни към нищетата на бедните и да не привличаме върху себе си чрез нашата жестокост суровостта на това ужасяващо осъждение. Не стига ли това, за да получим такава присъда - че след като сме се наслаждавали на такива блага през този живот, Бог иска толкова малко от нас, за да утешим бедните? Или това, че твърде слабо обичаме Божиите заповеди, а сме получили толкова блага през живота си? Само едно от тези неща може да ни осъди и погуби. Какво ще стане ако сме виновни за всичко това? Каква надежда ще имаме за спасение?

За да избегнем едно толкова страшно наказание, нека в бъдеще да проявяваме повече внимание към бедните. Така ще се възползваме от благата на този и идния живот. Желая ви го чрез благодатта и милостта на нашия Господ Исус Христос. Негова е славата и империята през всички векове.

Превод: Юлия Борисова